Отмъщение
Атанас Атанасов, по прякор Наското, простира прането на балкона. Не, че е мъж под чехъл, просто няма кой – жена му излезе с любовника си на кино, а чистите гащи на детето свършиха. Не, че е рогоносец - просто Наското е модерен мъж. Днес жена му му изневерява, утре ще дойде неговият ред. Животът е сложен – не знаеш кой и къде ще ти го сложи, мисли си философски той, и изплюва детски ръкав, който палавият вятър е наврял в устата му.
На вратата се звъни. Атанас отваря – ослепителна блондинка, като излязла от сънищата му. Детето спи, жената е на кино, и то с КОГО!!!...
- Атанас Атанасов? – тембърът ù е един такъв... сластен... навяващ спомени... не спомени, а копнежи. При това – мръснишки. Само дето пита излишни неща – името му е изписано на табелата.
- Да.
- Аз съм съпругата на Милен.
- Кой Милен?
- Милен Цветанов, любовникът на вашата съпруга.
- Аглая има любовник!!!? – преструва се на бесен Атанас. – Ще я убия!! И нея, и мъжът ти!! Тази мръсница...
Наското няма избор – нормалните жени предпочитат нормални мъже. А тази блондинка наистина изглежда ослепително.
- Недей да се пънеш толкова, знам, че въобще не ти пука с кого спи жена ти!
Наско се успокоява и нова надежда покълва в главите му – жената отсреща май е неговата кръвна група, и може би е дошла тук, за да...
- Дошла съм за отмъщение – довършва мисълта му тя. След което влиза и без да се събуе, се насочва към спалнята.
- Как се казваш? – пита домакинът. Въпреки, че пред приятелите си говори друго, винаги е знаел имената на жените, навестили леглото му.
- Казвам се Огорчена. Ще започваме ли или преди това да ти попълня лексикона?
- Започваме, започваме...
След около час двамата лежат задъхани и гледат тавана. Таван като таван, нищо особено, но на Наското той му се струва като картина на Вермеер.
- Хубаво им отмъстихме – прави опит да се пошегува. Вместо отговор, жената рязко става и започва да се облича.
- Къде тръгна, изчакай половин час и пак ще им отмъстим, за по-сигурно.
- Съжалявам, имам още едва адреса. Да не мислиш, че Милен чука само твоята?
- Ама моята я чука най-редовно, и вчера бяха заедно – Наското усеща, че е на ръба да стане жалък, за да си изпроси още малко внимание.
- Жалък си! – потвърждава жената – знам много добре с кого и кога ходи. Утре има среща с някаква си Цветомира, живее във вашия блок, вдругиден – Морела ли беше, Марела ли, не си спомням...
- ... Мирела! Мирела Атанасова, и тя живее в нашия блок, и ми е сестра. Нека да отмъстя заради нея, една кръв сме!
Блондинката го поглежда презрително и трясва вратата от другата страна. Атанас въздъхва и се запътва към кухнята, откъдето иде на талази миризмата на изгоряла мусака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
То бива развинтена фантазия, ама твоето извън пътя 
