Tам, където е самотата, се среща индивидуалността на душата. А най-трудно е сърцето да открие себе си в еуфорията на живота, който живее. Срещите с различни хора и обстоятелства изрисуват реалността... Раждат се цветове и звуци, проникващи в същината на съвършенството. За миг се раждаме и след миг умираме. И така от мъртвото се ражда живото и от смъртта се ражда животът. Сами идваме и сами си отиваме, но не ни се иска да си отидем от този свят без красивите спомени, без полъха на чувствата, които сме изпитали в обвивката, наречена тяло.

        Отново се прераждаме в друга реалност, в друго време.

        Отново сме онези свободни пеперуди и след това ларви...

        Остава само есенцията, наречена светлина...

        Отново започва нов цикъл...

       Има само един начин да излезем от него и той е, когато разберем кои сме. Това е нашата задача, която ни се струва недостижима, но няма такива недостижимости, които да не могат да се разберат... Достатачно е само да признаем пред себе си грешките и да захвърлим омразата към злото и самообвиненията. След това е нужно да проникнем в себе си и да видим какво има вътре в нас. Там се крие смисълът, неразбран от ума. Там са изворите на живота, които сме заменили с този кратък живот, без да предполагаме, че Вечността е вътре в нас!