31.05.2008 г., 18:17

Отново започва нов цикъл

1.3K 0 2
1 мин за четене

       Tам, където е самотата, се среща индивидуалността на душата. А най-трудно е сърцето да открие себе си в еуфорията на живота, който живее. Срещите с различни хора и обстоятелства изрисуват реалността... Раждат се цветове и звуци, проникващи в същината на съвършенството. За миг се раждаме и след миг умираме. И така от мъртвото се ражда живото и от смъртта се ражда животът. Сами идваме и сами си отиваме, но не ни се иска да си отидем от този свят без красивите спомени, без полъха на чувствата, които сме изпитали в обвивката, наречена тяло.

        Отново се прераждаме в друга реалност, в друго време.

        Отново сме онези свободни пеперуди и след това ларви...

        Остава само есенцията, наречена светлина...

        Отново започва нов цикъл...

       Има само един начин да излезем от него и той е, когато разберем кои сме. Това е нашата задача, която ни се струва недостижима, но няма такива недостижимости, които да не могат да се разберат... Достатачно е само да признаем пред себе си грешките и да захвърлим омразата към злото и самообвиненията. След това е нужно да проникнем в себе си и да видим какво има вътре в нас. Там се крие смисълът, неразбран от ума. Там са изворите на живота, които сме заменили с този кратък живот, без да предполагаме, че Вечността е вътре в нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мисля...
    Но щом вярата в това те прави щастлив...
    Иначе добре написано!
  • Да проникнем в себе си - в това е смисълът...Поздрав, Бен!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...