12.12.2009 г., 9:44

Отражение

1.1K 0 0
1 мин за четене

Тя влезе в тъмната стаята и я видя. Беше невероятна, някак ангелска с бялата си кожа, сините очи, русата коса. Дори не можеше да повярва, че е там, че е реална, че е съществуващ човек. Стоеше срещу нея и я гледаше с изумление. Сините ù очи станаха воднисти. Тя искаше да я докосне, да я успокои, но знаеше, че ако го направи, ангелът ще се разплаче. Щеше да го боли, щеше да покаже слабост, а той не можеше да е слаб. Кой обича слабите? Кой ще се довери на тях?
 Затова тя остана отстрани, гледайки невероятността на това невероятно същество. Харесваше й да се взира в нея и да не вярва в нейното съществуване по едно и също време. Та как би могла да е реална? Толкова силна, толкова красива личност.
 Но когато светлените в стаята светнат тя щеше да изчезне. И ето светлините наистина светнаха, махна перуката и отново се погледна в огледалото. Единственото, което остана от ангела, беше бледата кожа и тъжните сини очи. Сега пред нея стоеше само нейното тъжно и безлико отражение. То я гледаше с навлажнените си очи и най-вероятно си мислеше - по-добре да не я докосва, защото така само ще се разплаче. А кой обича слабите същества? Кой ще им се довери?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...