31.08.2007 г., 17:54 ч.

Отражението на любовта ( ІІ ) (Смирение) 

  Проза
809 0 0
2 мин за четене

---------------------------------------------------------------------------------------
Резюме, какво се случи в миналата част...

Родителите на Борис и Лора ги сгодяват за да запазят семейните си капитали. Няколко месеца по-късно частен детектив нает от Лилияна разобличава малката изневяра на младоженецът и те се разделят. Той напуска домът на съпругата му и се връща отнво при родителите си. Известно време след това Лора все още не е подала молба за развод и го прави Борис. Тогава той разбира, че на следващия ден след скандала тя е заминала за чужбина.
---------------------------------------------------------------------------------------


Бях объркан. Все още не можех да повярвам, че това се случва на мен. Дори семейството ми ме мразеше "Тя беше идеалната, нямаше по-добра от нея, как можа да нараниш такова момиче...", това чувах непрекъснато от всички. Отново изпаднах в депресията от преди година. Откъснах се от приятелите си и се затворих у дома. Не исках да говоря с никого, за какво да го правя, да чуя поредното обвинение? Единственото, което исках е да избягам от срамът, този срам който ме преследваше навсякъде изписън на челото ми, че съм негодник.
В началото успокоителните ми помагаха после действаха само с много алкохол. Бях съсипан и опозорен, нямах подкрепа от никого... заради това което направих макар и да не бях само аз виновен. Ако тъща ми обичаше достатъчно дъщеря си намаше да направи това, нали? Знаеше колко ще страда. Странно, трябваше, а не бях гузен. Така дойде първата ни годишнина. Отворих бутилка "Мерло", извадих две чаши, а знаех, че ще бъда сам. Дори да не съм я обичал се привързах към нея. Тя ми беше упора в онзи труден период от живота ми, беше и моя приятелка, а аз какво направих... Пиех сам, мразен, объркан правейки поредният безкраен монолог на тема "Богатият ми ограбен живот". Чувствах се жалък... и бях. Скоро получих развод без подялба на имуществото, просто подписала... Тъкмо когато нещата бяха поутихнали отново започна кошмарът... тормоз, подигравки, натякване... от собствените ми родители. Казват "Затвори ли врата, Бог отваря прозорец", така и стана . Сгодих се за Кали (Ученическата ми любов). Май 1994г. се оженихме. Тя се омъжи за мен защото беше лудо влюбена, а аз... за да си върна честа. Каква ирония, а? Да се ожениш два пъти без любов, а по сметка. Противно на очакванията ми бракът ни се развиваше прекрасно. Чудесен меден месец, идеално разбирателство и най-големите радости в живота ми 95-та се роди синът ни Явор, а две години след това и малката ни Гергана.

© Стеси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??