Отрязани криле...
По гърба си имам белези от отрязани криле... Дали бях ангел?
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен и сякаш се давя в собствената си агония... Ще бъда ли скоро и аз там отдолу... на студено? Чакайки поредния гарван да ме посети... Копнеейки за малко топлина...
Знаеш ли колко мъртъвци страдат под краката ти? Биха дали всичко, за да изплуват... да докажат че са били различни... да си върнат крилете...
Белезите болят... Аз мисля, че крилете никога няма да си върна.Прекалено жестоко бяха изтръгнати и боли... и боли... и боли... Болката не спира... А мъртъвците под краката ми, изпаднали в меланхолия, чакат ли, чакат... Сама ли дойдох при тях? Или те ме повикаха? Или изпратиха някой да откъсне крилете ми и да ме върне в мрака... Дали, когато се върна в студа, ще дойде гарван? Ще ме посети ли някой? Ще крещя ли? Или ще продължа да страдам и търпя неистовата болка на крилете... които някога имах...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
