1.05.2008 г., 18:33

Outbox

1.4K 0 2
1 мин за четене

Искаш да свърши по-бързо, а го разпъваш още и още. | Излизаш някъде, леко усмихнат, подритваш асфалта. | Там е онова прекрасно усещане, че живееш, върви си. | Залиташ оттам нанякъде, гледаш лицата на хората вън. | Музиката убива, кафето не буди, приспива, цигарата... | Разликата между тази цигара и след няколко часа | Те подсеща, че и дори за това понякога има моменти | В които димът на една цигарата поема цели часове | Автобусът ти идва, качваш се, точно отрязано време | Гледаш през прозореца и не виждаш такси, кола, хора | Вървят си абсолютно напразно пред погледа ти, спират | А ти виждаш в стъклото отражението си, отражението... | Спестяваш продължението, няма смисъл, няма защо | Искаш да отмине и да го забравиш, но не го пускаш | А новите ти моменти така отлитат в забрава накрая | Забравяш онзи разговор снощи, уж беше интересен | Отърсваш се, но не можеш да вкараш мислите си | Загубени в безпорядъка на несъзнателните стремежи | Да ги вкараш в релси, вместо това пак ги обвързваш | Още по-несъзнателно, фазата е търся, а не намирам | Явно с причина, търпение, време, майната ви, на мен | Автобусът спира, слизаш, забравяш въпроса, трябва | Задушен е още преди да поникне между натрупаното | Кое те държи, питаш, знаеш, не правиш нищо обаче | Качваш се, слизаш, продължаваш деня си и се връщаш | Себе си, а после четвърт минута и си обратно вътре | Гадно е да ти е романтично, нищо романтично, ледено | Лед си трупаш, лед трошиш, през лед вървиш, ледено е...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Креолева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много си е хубаво да ти е романтично!Какъв е този песимизъм?!Гледай по-ведро на нещата!Животът е прекрасен!
  • На овнето,което минава през стени, така му върви!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...