Началото на юношеството...

    Всеки ден се събуждаш с неясния, но толкова силен копнеж по нещо. Не можеш да определиш точно по какво, но чувството е сладко като мед и дълбоко като река. Предчувствието за ден, изпълнен с емоции, изненади и игри те гъделичка по петите и по пътя за училище сякаш не стъпваш по земята, а летиш. Там е толкова интересно! Между момчетата и момичетата, както и преди, се води война, но вече прехвърчат и любовни искри. Скрити погледи, копнежи, едва докосващи се пръсти. По време на часовете си разменяте бележки, а през междучасията се събирате на групички, за да се смеете и шушукате. И как така не си забелязала досега, че съученикът ти от съседния чин е толкова симпатичен?!

  Разходки, екскурзии, лагери, кина, рождени дни, лунапаркове... Каква въртележка!

  Обръщаш все по-голямо внимание на външния си вид и дълго стоиш пред огледалото. Все повече започваш да приличаш на девойка, но детското още дълго и упорито ще живее в теб. С всеки изминат ден порастваш духовно и физически. Истината е, че тялото ти се променя и развива доста по-бързо от ума ти. Дори и най-близките ти хора не са достатъчно подготвени за промените, които настъпват в теб. Смяната на настроенията ти се отразява на микроклимата на цялото семейство. Ставаш раздразнителна от несъвършенствата около теб и все по-чувствителна към несправедливостите и жестокостта. Опитваш се да промениш нещата, които ни ти харесват, но ти липсва житейски опит, за да бъдат усилията ти достатъчно ползотворни. А възрастните се усмихват снизходително на усилията ти и дори им е малко чудно и странно, че и те са били такива на твоите години.

Краят на юношеството...

  Косата ти е боядисана в поредния цвят, а лицето ти е красиво гримирано. С годините обувките ти са ставали все по-високи, полите - все по-къси, а ученическата ти чанта - все по-лека. Опитала си много забранени плодове, някои от които са се оказали доста сладки. Но повечето са били трапчиви, а някои - направо горчиви... Жаждата ти за познания - във всяка една област, е неутолима. Сетивата ти са изострени. Желанието да виждаш, да чуваш, да усещаш, да преценяваш и разсъждаваш е все по-силно и по-силно. Кръгозорът ти се е разширил, променила си се, не си вече дете, но не си още и жена. Чувстваш, че все още си едва в началото на Пътя. Ученическият чин вече ти е тесен. Дванадесетте години, през които си стояла на него, ти се струват много. Но, както ще осъзнаеш по-късно, те са били само една малка част от Университета на живота; само звено от Веригата на Познанието...

  Чувстваш с пълна сила, че период от живота ти безвъзвратно си отива! Но ти си готова за нови приключения и предизвикателства. Страхуваш си от тях и в същото време ги желаеш. Защото чувстваш, че животът е изтъкан от тях и ако искаш да Живееш, не може, а и не бива да ги избягваш.

  Момчетата на улицата ти подсвиркват, когато минаваш покрай тях, а очите им дълго спохождат роклята ти на цветя. Ти самата си цвете. Отминаваш с гордо вдигната глава, а токчетата ти чаткат войнствено по плочите на тротоара. Сърцето ти лудо забива, когато пред теб застане любимия. Гривните ти меко звънят, щом разтвориш ръце, за да го прегърнеш, а в очите ти блести слънцето.

  Каната с кафе е най-верният ти помощник в четенето за кандидат-студентските изпити. Не само масата, но и леглото ти е отрупано с книги, учебници, справочници, таблици, христоматии, изписани листи, празни химикалки... Когато посред нощ уморена си лягаш, там едва се намира място за теб.

   Очаква те поредната брънка от Веригата на Познанието. Неравният и стръмен път на Живота е пред теб. И, макар и малко да те е страх, ти се чувстваш пълна с енергия и сили да го извървиш. На добър час!...