14.08.2010 г., 11:42 ч.

Passionate Dance 

  Проза » Еротична
1552 0 4
2 мин за четене

Passionate Dance


Танцувам. Танцувам сякаш утрешният ден няма да дойде. В приглушената светлина на клуба мога да съм която поискам. Избирам да съм себе си. Не силната, независима жена, която ненавижда мъжете. Нея съм през деня. Сега е нощ, а тук никой не ме познава. Позволявам си да съм женствена, страстна, чувствена... такава каквато щях да съм, ако не се пазех толкова упорито от любовта. Нищо хубаво не съм видяла от тази кучка. Затова при най-малкия признак на чувства бягам колкото се може по-далеч. Танцувам. Тук няма опасност от чувства. Не виждам дори лицата им. Просто танцувам, освободена от себе си, сякаш съм упоена и се гледам отстрани. Извивам тялото си под звуците на огнената музика, усещам горещите тела около мен... танцувам с момчета, момичета, в самия център на дансинга, заслепена от светлините. Очите ми са затворени, оставям се само на усещанията. И усещам... ръка около кръста ми. През деня бих се обърнала с шамар... не се обръщам. Притискам се до него, спускам се надолу, не спирам да извивам тялото си... докосвам врата му, усещам парфюма му... Не се обръщам да видя лицето му. И той няма да види моето. Но ще запомни черната рокля, силния парфюм и докосването на дългите червени коси до гърдите си. Така е по-добре – без лица, без имена, без съжаление. Усещам друг допир... момиче. Отварям очи, искам да видя лицето ù, но виждам само две блестящи очи, впити в моите. Тя хваща ръката ми, притегля ме към себе си, уханието на сладкия ù цитрусов парфюм ме замайва... телата ни плътно се притискат едно в друго. Тя хваща и другата ми ръка, отпуска се назад, движи се толкова страстно, опиянена от музиката... изправя се бавно – мой ред е. Спускам бавно рамене назад, усещам ръцете ù на хълбоците си... извивам се като струна все по-надолу... допирът на мъжки гърди ме спира. Той прокарва пръсти през косата ми, обръща ме към себе си... едната му ръка е около кръста ми, а другата отново е заровена в косите ми. Чувствам учестеното му дишане и силните удари на сърцето му... после устните му, впити в моите. Как мъжете влагат толкова страст без емоции?... Обожавам това чувство – мигът на безпомощност и подчинение, мигът, в който си позволявам да изгубя контрол. Откъсвам се от него. Обръщам се, без да отворя очите си. Дойдох на себе си и сега си тръгвам с високо вдигната глава, без съжаления, без вина. Отваря ми се пътека, а погледите са вперени в мен. Бях танцувала толкова страстно!...     

 

© Теодора Арнаудова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??