Пазачът Чарли

За да избягам от шумотевицата на режещите инструменти и подвикването на работниците при поставянето на плочи в двора и боядисването на къщата ни, пък и да скрия някак своето недоволство от незачитането на моето мнение относно ремонта и измазването, реших направо след работа да отивам с преспиване в моята приятелка Валя, която скоро се беше резделила с мъжа си и беше в развод, тъй като освен заради свободолюбивия му нрав една сутрин след като беше намерил в леглото си едно от осемте й ангорски котета го беше блъснал в стената, вследствие на което то бе умряло.

Тези красиви пухести котки, съвместно с едно женско куче - “далматинец” - бяло с черни петна, което тя наричаше “Амбър” живееха с нея в апартамента, а долу в двора пазеше едно умно улично куче, кръстено “Чарли”, тъй като Валя казваше, че прилича на големия артист Чаплин. Тя полагаше грижи за всички животни - имунизираше ги, водеше ги на ветеринаря като се разболеят и страшно много чистеше подир тях.

Също като нея и аз много обичам животните. Купих една котешка храна и едно шише мастика за нас и бързо стигнах до големия двор с желязна ограда, вратата на която беше заключена.

Изведнъж кучето Чарли излезе от къщичката си, започна да скача, да лае срещу мен и заплашително да се блъска в железата. То не ме позна, тъй като не бях ходила там отдавна и аз позвъних отдолу. След като Валя слезе и Чарли ни видя заедно послушно се прибра обратно.

Апартамента й беше много чист. Докато гледахме телевизия едно ангорско коте със сини очи скочи в скута ми, а Валя забърка айран за мастиката. След като гаврътна набързо няколко мастики и очите й светнаха, мъжкия котарак й се присламчи и започна лакомо да лочи от чашата с айран в ръката й, дори изцапа мустаците си, но тя почти не обърна внимание на това и продължи да си пие оттам.

Набързо заспахме на широкия диван, а сутринта една гальовна котка скочи при нас и опря мустакатата си муцунка в бузата ми и така ме събуди за работа.

На следващата вечер кучката Амбър направи беля и намокри чаршафа и дюшека. Тя не беше научена редовно да излиза. Валя махна дюшека и смени чаршафа, а отдолу сложи няколко меки одеала.

На третата вечер тъкмо бяхме сготвили и нареждахме масата, когато се позвъни на вратата. Беше мъжът й, а до него познал стопанина си, щастливо изплезил език седеше Чарли.

- Чарли е единственото умно същество в тази къща. - започна той. - Страшно ми липсва. Вземах го с мен когато ходихме с комшията да ловим риба.

Валя смутено седна на масата и подхвърли:

- Животните никога не могат да те обидят или нагрубят. Затова ги обичам.

Чарли радостно тичаше между двамата и прегръщаше с лапи ту единия, ту другия.

Аз прибрах пижамата си в чантата, когато Валя ми пошепна на ухото:

- Нали знаеш, с мъжка заплата е друго ...

Когато си тръгвах Чарли тръгна след мене, а Валя ми каза:

- Кучето те хареса. Ще те изпрати, ще се разходи и ще се върне.

И наистина така стана. По пътя изръмжа на един възрастен, мръсен, зле облечен човек, вероятно клошар, който мина покрай нас и ме изпрати до моята къща.

След няколко дни разбрах от Валя, че мъжът й е останал при нея и няма да се развеждат. Той я приемаше с всичките й животни и недостатъци, тя - с хапливия му характер.

Чарли ги беше събрал.