Пената беше от чирпански род,преселен по тукашните места след голямото земетресение в Чирпан. Затова на кръста си винаги носеше затъкната кама.Не че беше лош човек,но ядосаше ли се, не стой насреща му ,а бягай,бягай надалече... Сините му очи се забиваха, както се забива магарешки трън в пета на местен каубой. Противникът се вцепеняваше, сякаш го жилеше отровен паяк.

• отличителен белег на Пената беше страстта му към червения цвят. Червенееше се и отвън, и отвътре, и пряко, и косвено. Нали беше едничък , най-скъп син на мама, накара я да му вапца в червено де що имаше- блузки,фланелки и пуловерчета.Даже и боксерките и слиповете. Пената нямаше партийна принадлежност,но по убеждения беше заклет комунист.Живееше в бивше село,наречено град единствено по партийни заслуги.Там и кокошките бяха комунистки и се срамуваха,че снасят само бели яйца.Пената беше издънка на партизански род.Но какво ли не прави животът с човека?!Сякаш за всяко простичко пристрастие той удържа данък от него.Така направи и с Пената. За своите леви убеждения бригадирът цяла година лежа в панделата. Копа едни изкопи ,размахва кирката и лопатата от сутрин до вечер и имаше достатъчно време да размишлява по житейски въпроси.

Запътил се веднъж прогресивният момък към ресторанта на централна гара да пийне няколко питиета,които трябвало да играят ролята на афродизиаци и да подсилят мъжеството му.Било обядно време.Пътят му минавал през перона на гарата.Още щом стъпил на него усетил,че нещо не е наред.Че има нещо особено,нещо по-така... Целият настръхнал и кръвта нахлула в главата му. Ужасен, видял да се веят знамена с пречупен кръст и да се разхождат някакви подозрителни типове с есесовски униформи на офицери и войници.Имало и цивилни,но те се правели,че все едно нищо не забелязват.”Ай да му се невиди,че кога стана тоя преврат ,бе джанъм.Снощи излъчваха руска телевизия,а сега фашагите са превзели града.Но Пената е железен!Няма да им се дам така лесно!”И той пресегнал и сграбчил за яката първият попаднал му есесовец.Че като го замлатил с юмруци... За нула време сменил физиономията му и я направил твърде различна от тая на снимката в паспорта му.Спуснали се към него няколко мъжища,извили му ръцете,нанесли му професионални крушета , обяснявайки му в крачка ,че няма никакъв преврат. Просто се снима филм и той е внесъл смут на снимачната площадка с хулиганските си прояви и ексцесии.А доброто било, че млатил само статист. Ами ако е бил главния герой, кой знае какво щяло да му се случи на горкия Пена.Леко се отърва той тогава.Вярно,че ходеше няколко дена с кабардясал нос и натурални синини под очите,но какво от това.Нали му се утвърди имиджа на заклет антифашист. Даже къде на шега,къде на истина взеха да му викат „героя”

Вторият път обаче не му се размина на бригадира... Колега от цеха се беше оженил,та цялата бригада бяха поканени на сватба в съседно на града село.Сватба като сватба.Ядене и пиене на корем.Но има и салтанати.А Пената е делови човек.Или яж и пий,а ако не-върви си.Нравите му на дългосрочен ерген не му позволявали повече да стои там и да гледа глезотии.Хванал автобус и ето го –в града.Решил да си оправи настроението в ресторант до морето.Било малко след обяд.Разположило се момчето с алена фланелка и бригадирско самочувствие на един стол.Пред него –маса с бяла колосана покривка.От отворения прозорец навлизал аромат на море,който се смесвал с ароматите на кебапчета и вино.Всичко това възбуждало сетивата на Пената.Той запалил цигара,запушил с наслада и се огледал.Направило му впечатление,че е сам в заведението.В това време към него се приближила някаква жена,облечена в тъмна пола и бяла блузка.Тя вежливо му обяснила,че заведението не работи с клиенти.Ще отвори в четири часа.Тогава той може да ги посети, но сега да се оттегли,за да не пречи на персонала.

-Чи кво ша ви преча бе,другарко?Нищо няма да стане, ако ми донесете една голяма сливовица и шопска салатка.Ще си седя кротко тука и ще се порадвам на живота.Айде донес ми поръчката и ме остави да се кефя на момента. .

Жената се оказала костелив орех.Тя енергично настояла Пената да изнесе от ресторанта възможно най бързо бицепсите си,сините си очи и червената си фланелка.Това го амбицирало много .Той кипнал,заинатил се и не помръднал от мястото си.След десетина минути в заведението влязъл милиционер. Запътил се към бригадира със самочувствие на пазител на реда. Издекламирал името и чина си.После директно се опитал да подхване нарушителя под мишница и мило да го изпрати навън.Но разбира ли ти нашият Пена от ред и законност. Изскубнал се от прегръдката на милиционера и замахнал срещу него.Бил се прицелил в носа му,но уцелил само шапката му.,която отхвръкнала от главата на въдворителя на ред и се търкулнала унизително на земята.Станала тя,каквато станала.Прибрали „героят” на хладно и тъмно място,съветвали го доста усърдно, назидавали го как трябва да се държи с представителите на властта.От всичките тия педагогически похвати много го боляло в буквалния смисъл,но Пената издържал.Лошото беше,че го осъдиха на една година затвор за една съборена шапка.По време на делото цялата бригада ходи да го защитава,но поради превишаване правата си на свидетели,едва не ги изхвърлиха от съдебната зала.За да не тревожи мама и тати,Пената беше крил,че ще има дело срещу него.Баща му не спря да се пишмани за това. Беше носил хляб на доста партизани в шумата и те сигурно щяха да помогнат на момчето му Като изтече годината той се завърна победоносно и отново оглави бригадата си,защото мястото му се пазеше.

Пената беше и голям шегаджия.В неговата махала живееше една мома. .Казваше се Траяна.Не беше мома,а цяло момище.Сигурно имаше сто и петдесет оки.Работеше като домакин в едно производство, наблизо до цеха на Пената.Не че девойчето беше грозница,но като вървеше произвежаше сеизмични трусове.Веднъж Пената се наредил зад Траяна на опашка за билети в киното.Как се случило, но макси-момата невинно дала заден ход на единия си крак и го приземила върху крака на Пената.От това събитие имало тежки последици.Цяла нощ мама налагала синия му крак със печен лук,а той три дена ходил с патерица.Пената разказваше много живописно историята като я завършваше с цитат от стихотворение на Веселин Андреев като само леко перефразираше последния стих.С”И как ли без вик издържах”завършваше за кой ли път своята история подбелил очи нагоре в сърцераздирателна поза,щом край прозорците минеше мома Траяна.Но най-объркващото в историята не беше издържливостта на Пената след злополучното настъпване.Объркващото беше,че след три години,вече леко посребрял по слепоочията издържа още едно настъпване по крака. Тоя път това се случи в ритуалната зала,в която Пената се бракосъчета с момаТраяна.Всички от бригадата и до сега се чудят как стана това.Право е дето хората казват,че Господните пътища са неведоми...