Перфектната любов
В началото беснееш, че съученичките ти те пренебрегват, отнасят се с теб, като с недоразвит и си лягат с разни оръфляци и глупаци от горните класове. Към девствените момичета отношението също не е прекрасно, те са смотанячките на века и има едно състезаване между тях, коя ще се пробие по-рано. Това са тинейджърските мъки. След тях започва приятелският секс. Когато възмъжееш и започнат да те налазват с голямата молба, да пробват как е, вече се чувстваш горд, почти професионален дефлоратор. Хормонът те тресе яко, караш наред, но нещо не е точно както трябва. Подсъзнателно усещаш, че сексът е капан някакъв, който като щракне, няма измъкване, сексапилната мадама ще се превърне в домашна повлекана, ще се народят дечица, а ти ще си чичко с бирено коремче. Инстинктът за самосъхранение ти казва "чукай и бягай" и ти го правиш. Гониш кариера или овладяваш занаят, ставаш финансово независим, жените обичат богатите, топката се успокоява малко, ослушваш се. Случайните връзки съсипват психиката ти, това са си непрекъснати раздели, не си дърво, случва ти се и да се влюбиш, което също не е добре, защото е начин да те водят за носа, да те превърнат в свое подобие и да те направят "правилен". Оглеждаш се, повечето ти приятели са семейни, не изглеждат много нещастни, но как да живееш цял живот, с една и съща жена. Цял живот! Кой идиот определя моралните норми? Брак! Най-двусмислената дума!
Но въпреки всичките ти вътрешни терзания, се появява някакво очарователно изкушение, пърха с мигли, хвърля искрящи усмивки, готово е да даде живота си за теб, как да не го обичаш?! Или другия вариант, жениш се за която и да е, те всички са еднакви, да минеш по реда си, защото времето минава и застаряваш. Така или иначе, идва ужасният ден, в който се бракуваш. В началото е странно. Спиш до жена, която винаги ти е под ръка, имаш денонощна ерекция, успокояваш нервите, бориш стреса, сутрин ти правят кафе, пържат ти мекички. Връщаш жеста. Екскурзийки, подаръчета, гушкане, мушкане, всичко е добре. Да се беше оженил по-рано! После идват децата. Мамините и татковите сладурчета. В началото много реват, не си доспиваш, но помагаш и се раздаваш, те да са добре. Поотрасват, милички и забавни са, да са живи и здрави! Но изведнъж откриваш, че децата са номер едно, а ти си в шестнайсета глуха. Сексът е пооредял, все има причина за отказ, кафето си пиеш в службата, мекици не са ти пържили от години, милите жестове са изчезнали, непрекъснато ти правят забележки, има и крясъци. Появяват се намеци, че другите мъже са по-кадърни от теб, че печелят повече и са по-оправни. Изведнъж прищракваш, че това не е жената, за която си се оженил. Не ти се занимава с разводи и подялби, имаш деца и дом, не искаш да ставаш разрушител. Отчуждаваш се. Хващаш си колежка-любовница, разочарована от брака си. В началото е добре, но не можеш да се откачиш. Почти като втори брак е. При всяка възможност иска секс. Пречи ти да работиш. Държи се интимно и колегите забелязват. Разчува се. Сменяш работата. Намираш си сезонно гадже. Лятно момиче. Измисляш си дълги командировки. Хубаво е, но много рядко. Двадесет срещи за двадесет години. Започваш случайни връзки. Не е добре. Искат време и пари, разпиляваш се. Връщаш се при жена си. Странно, като чужда е. Даже изпитваш удоволствие. Чукаш настървено, отмъщаваш си за номерата на всички женски създания по цялата земя, а тя ти казва:
- Ти си най-страхотният мъж на света!
© Георги Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Винаги е зор е за едно семейство, да улегне и да се сплоти.
-
Благодаря, на прочелите! Емо ме разбира най-добре! Защото може да чете.
-
Човек и добре да живее, накрая...се жени! 🙂. Много готино написано. Па макар и хумор, много истини има.
-
В хумореските често се използва литературна хипербола, съвсем съзнателно преувеличаване и изкривяване. Много са ми странни читателите, които ги четат буквално и безкрайно сериозно. Още по-странни са ми читателките, които се засягат на тема "любов". Това е много индивидуално чувство и всеки го изживява по своя си начин.
-
- Аз съм перфектната любов!
- Но ти си грозна!?
- Истината е грозна!
😉 -
Самият живот е ироничен, не само заглавието, а любовта е скрита между редовете.
-
Мисля, че заглавието е иронично. Тук не видях никаква любов, а само похотливост и тънки сметки. Тъжна работа.
-
Не са ни виновни жените, но да знаеш, с една и съща жена е трудно, с няколко различни, също. Абсолютна безизходица! Много е мъчително!
-
Ами, тъй е то! Все жените са ви виновни...А вие, миличките, от страхотни, по-страхотни...Ама, поне се посмях на перипетиите на лирическия. После го съжалих, че бива ли тъй с една и съща жена...цял живот... Не е ли то, да си спретне човек едно харемче и после кеф ти чехлите пред едната врата, после пред другата, тъй малко разнообразие да има ... Поздравче, амиго!
-
Разбирам защо толкова мъже си сменят пола!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
