ПЕРФЕКТНАТА ВЕЧЕРЯ НА СТАНДАРТНОТО СЕМЕЙСТВО
(едноактна пиеска за възрастни)
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Той
Тя
То (в епизодична роля!)
ТОЙ: Привет, скъпа !
ТЯ: Здравей, миличък! (цун, цун ,цун)
ТОЙ: Как си, радост моя, какво ново? (с явно отсъствие на интерес)
ТЯ: Ми, нищо! Цял ден напред-назад, даже вечерята не успях да сготвя. ( с апатия)
ТОЙ: Дори вечерята не е готова? Какво толкова прави цял ден? (с леко раздразнение)
ТЯ: Прах, подреждах, из къщата работа имах, до магазина ходих... (рецитира почти наизуст)
ТОЙ: Цял ден си се моткала, така ли? (с явно раздразнение)
ТЯ: А ти как мислиш, да не би да ми е лесно? Мен на такси никой няма да ме повози. (с възмушение) А другите жени имат мъже на място... (назрява скандал)
ТОЙ: Не съм казвал, че е лесно! Дори не съм си и помислял, миличка! Но пък и не чак толкова трудно, нали? (почти миролюбиво)
ТЯ: Да, бе! Вярно, хич не е трудно! Ти пък какво си правил цял ден? (пита почти риторично)
ТОЙ: Работих като вол! Ти да не си мислиш, че в офиса само пасти ядем, по дяволите? (започва да се дразни)
ТЯ: Не смей да ме ругаеш пред детето! (пискливо, извиващо в кресчендо)
ТОЙ: Аз не ти викам! Какво толкова съм казал, миличка? (примирително)
ТЯ: "По дяволите" каза! Какво – оглупя ли? Не помниш и три секунди вече, а? (пак пискливо)
ТО: Тате, тате... Бяхме на гости в леля Пепа.... (използва момента)
ТОЙ: А-а-а, ето как си прала, чистила и пазарувала, значи ! (с явна злост)
ТЯ: Глупости! За пет минути се отбихме само? Нима не мога да навестя старата си приятелка? (почти с открита ненавист, съска)
ТОЙ: Извърташ се като фурнаджийска лопата! За пет минути и по стълбите до тях не можеш да се качиш (с явно желание да уточни времевите параметри)
ТЯ: Сядай да плюскаш! (неутрално)
ТОЙ: Не да „плюскам”, а да ям! Селянка!
ТЯ: Я се разкарай! (началото на скандал)
ТОЙ: Сама се разкарай! Кой знае какъв буламач си приготвила пак? А ето, що за ядене е това – салам с кус-кус? И какво – това целия ден ли си го готвила? (констатация на факти)
ТЯ: На всичкото отгоре и прах! (уточнение)
ТОЙ: А може би и салама си го правила саморъчно? (с сарказъм)
ТЯ: Като не искаш – не яж. (равнодушно)
ТОЙ: Да, така е най-лесно да се освободиш от мен. Да не ям, за да умра, нали? (пуснато някак си в пространството реплика)
***
(пет минутна пауза на мълчание, в която се чува само предъвкването на храната и тракането на вилиците)
***
ТОЙ: Поне чашка да ми бе наляла, че това изобщо не мога да го преглътна. (с оттенък на молба)
ТЯ: Пияница! На, напий се! (недружелюбно)
(чашка първа)
ТОЙ: А ти, няма ли да пийнеш? (въпросително)
ТЯ: Ха, нали преди малко щеше да ме набиеш едва ли не? Налей малко! (с желание да пийне)
***
(втори чашки и предъвкване на четири челюсти)
***
ТОЙ: А относно салама и кус-куса – стават! Хм! А кетчуп няма ли? (бодро и организационно)
ТЯ: Ето ти кетчупа... (миролюбиво)
***
(гъл, гъл, гъл - трети чашки )
***
ТЯ: А сиренце за кус-куса не искаш ли? (всеотдайно)
ТОЙ: Та аз изядох почти всичко... ( с чувство на глад )
ТЯ: Нищо! Ще ти сипя допълнително... Със сиренце! (почти нежно)
ТОЙ: Остави ме мен...Сипи на себе си! Имаш нужда. Цял ден си се трудила... Искаш ли аз да ти сипя? (любовно)
ТЯ: Да... Със сиренце, миличък. (радостно)
ТОЙ: Ей сегичка, слънчице! (охотно)
ТЯ: Е, наздраве, любими! (въпросително)
ТОЙ: Наздраве, мила! Хайде към спалнята... (утвърдително)
***
(бълбук, бълбук, глът, глът, набързо)
край
© Михаил Конярски Всички права запазени