,,Перфектният'' човек
Той се погледна в огледалото. Избърса сълзите си и сякаш се вгледа в душата си.
- Добър ли съм?
- Може би не достатъчно - каза му един тихичък глас.
- Раним ли съм?
-Да, и то много - отново се чу.
-Чуждото мнение ме интересува, нали? -Пита отчаян човекът, като продължаваше да гледа кристалното огледало и да плаче.
- Да.
- Унижават ме. Никой не ме уважава, никои не ме признава. - Той удари с юмрук по масата. - Мога ли да се променя?
- Можеш ли? - Попита го тихичкият глас.
- Аз нямам приятели.
- Напротив - поправи го гласчето - имаш малко, но са истински. ...