17.01.2010 г., 23:37 ч.

Песен IV от "Илиада" или една фантастична пародия 

  Проза » Хумористична
1747 0 0
7 мин за четене

    Виждайки този фарс, Зевс, който все още беше леко махмурлия, реши да поговори с Хера по един съдбоносен въпрос. Стана от левиатора, огледа се и взе един лимон. Концентрира се, мислейки: ”'Начи, как беше? Аха! От чакра в чакра. Въздух. От чакра в чакра. Въздух.” Прицели се. Вдигна ръка. И сплеска лимона с длани. Това винаги му помагаше да се успокои преди важни разговори.

     Тръгна по стълбите към покоите си, където предполагаше, че ще види Хера. Изкачвайки се, една мишка го спъна. Зевс погледна надолу и се учуди при вида ѝ. Тя беше оранжева на бели точки и се беше усмихнала като човек, който от дълго време е бил на ЛСД.

    - К’во ста'а, пич! – поде мишката – Снощи си изкарахме страхотно! Т’ва ЛСД напра'о ни напра'и на нищо! 'Ма теб май още та държи ш'от май халюцинираш.

    - Я млъквай! – сряза я Зевс – И изчезвай по-бързо от тука!

    И мишката изчезна... Буквално.

    Богът се изкачи до покоите си и чу едно такова притесняващо охкане. Яростно тръшна вратата и се облекчи, след като видя, че Хера просто ядеше новия шоколад, дето го рекламираха по апарата за приемане на ултразвуково-светлинни вълни от Бета-орион, наричан от нас телевизор.

     - Мили Зевсе, какво те води тук при мен? – започна тя.

     - Вкусът на твоя потен тен. – продължи той.

     - О, нима дошъл си да ме любиш ти?

     - Не, а сега млъкни! – продължи също тъй ритмично и жизнерадостно Зевс. – Слушай, Херо, моя, прелестна. Тоз’ фарс по време на битка яростна ме разгневи и искам съд за тъпите души!

     - Какво, насмъркан мой потнозавър, имаш ти предвид? – ритмично допълни Хера.

     - Алфа ний да обречем! – извика Зевс и, за да направи по-драматични думите си, взе лимон от джоба си и го сплеска с дланите си.

     - Но, Зевсе, не е ли таз' воля твоя непосилна за малкия ти мозък твой?

     - Не, Херо хуманоидна! Ша сторя к’вот си знам и тъй ша бъди! – кресна богът на боговете и си замина, стъпвайки гневно.

 

     Зевс се прибра, отегчен от глупавата си съпруга, в стаята си и врътна един телефон по трансмутатора на Атина.

     Докато чакаше Атина да вдигне, оня плъх пак му се яви.

     - К’во ста'а, пич! – поде той – Как сме? Май мацето ти те е невросало нещо? А?

     - К'ъв си ти, че да ми се бъркаш в живота, а?

     - О, аз съм плод на соаратическия ти мозък.

     - Какво?! – учуди се Зевс.

     - Соаратичен – мозък, на който му хлопа дъската. Както и да е. Махам се, ш'от след малко гаджето ш’ти вдигне.

     Пук! И пак изчезна... Буквално.

     - О, Зевсе мой, любовни! За какво звъниш ми пак? - унесено започна Атина.

     - Ти ка'а, чи тре'а да раниш един досадник, тука.

     Зевс, след разговора с Хера, не беше в настроение за „издаване на епитози чрез говорния апарат, с цел да направи празните си приказки по-пълноценни.” Демек - да осъществи диалог в рими. Интересното бе, че когато боговете говорят без рими, те приказват просташки.

     - Кой да бъди? – запита жадно Атина.

     - Менелай – каза Зевс, тръшна слушалката и сплеска още един лимон между дланите си.

 

     Време беше за Атина да действа.

     След като беше се гримирала в продължение на половин час, почна да си реше косата. Най-накрая, след два часа ресане на коса и чистене на уши, пристъпи към избирането на облекло.

     Избра си копринена рокля от хлиабарка и шапка от торояд.

     Слезе и си викна едно такси до Алфа.

     Влезе в него и видя, че днес шофьор беше Хермес. Реши да го заговори.

     - Хермес, о, вестителю, умнопразен мой! Как минаха залозите през онзи величав бой? – започна омайващо тя.

     - О, как да са минали, девице моя. Добре, но пребиха ме от бой.

     - Защо, о, Хермес немъжествени?

     - Ш'от оная пачавра Афродита спаси Приам. Къ да ни мъ прибият? – развика се той и, за да придаде тежест на думите си, сплеска един лимон.

     Атина се зачуди защо днес всички са толкова неразговорчиви. Замисли се за господските нещастия, за мъката в живота. Замисли се за това, колко зле са политиците на тая галактика, помисли си за корупцията, за престъпленията, за войната. Заболя я главата и реши да спре да мисли.

     По време на хипергалактическия континиум на нравствено време пространство, наречен за по-кратко: „Ся ш'стигним по-бързо”, Атина предпочете да мълчи. След около половин час пристигнаха на Алфа. Богинята слезе галантно от таксито, като се препъна само пет пъти и тръгна към Пандоровата къща. Стигна до вратата и почука на нея. Отвори ѝ Пандор.

     - О, Пандоре богомазни, една задача съм дошла днес да ти поставя – мазно започна Атина.

     - Каква ще бъде волята божествена?

     - Менелай ти да раниш. – гордо заяви Атина и сплеска един... домат.

 

     След половин час Пандор беше готов за тръгване. Беше си обул пергалактическибанановидноплодосмачкващи пантофи за хипергалактическавремепространстранствена депресия, едни космо-гащи (беше си ги купил по каталог от брой 111111 на космополитън), пуловер от кожа на овцебутояд и мускетарската си шапка, предавана по родова линия от времето  на пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-прадядо му. Общо взето приличаше на пуяк с врат счупен на шестнайсет и след това залепен с каноколит по най-небрежния начин. Носеше също флегмо-бластер,  дамски слънчеви очила и си беше сложил любимата обица.

     - Готов ли си за битката? – започна Атина.

     - Не, кораба си трябва да намеря.

     - Но кораб - за какво ти е? – недоумяващо попита Атина.

     - За да се дуелирам, виж ти!

     - Ъ?

     - Ъ, ъ?

     - Ъ, ъъъ.

    - Ъъъъъ!

    - Ок. Да вървим да си намериш кораба. – каза Атина и заповедно сплеска един... домат.

    Тук трябва да отбележа, че по това време корабите представляваха едни картички 5 на 5 см, които се слагаха в едно устройство и то ги генерираше. И сега Пандор се чудеше къде е оставил своята след снощния запой с Хектор.

    Алфианецът почна да рови навсякъде из къщата си, докато Атина нервно сплескваше домати. След един ден нервно сплескване на домати и почти срутена от търсене къща, Пандор осъзна, че картата с кораба му е била през цялото време в ръката. Както и да е, на другия ден, алфианецът тръгна със „Сакъз”-а си към мястото за подло изгърбване на „Берсерк”-а на Менелай.

    Тръгването представляваше телепортация с хипергалактическия времепространственодепресионен двигател, през която телепортация корабът се беше превърнал три пъти в найлон, един път в четка за зъби и пет пъти в изцапана носна кърпичка. Както и да е, Пандор стигна сполучливо до мястото, където Менелай весело щеше да чака с кораба си своята любима котка да се изходи.

     Алфианецът включи Стелт-мода, зареди хиперкумбустичните плазменосаркастични филатератори на макс. И се приготви за стрелба. Частиците летяха с перлатерална скорост (МАХ 1) към плазмотрошачите, оттам те се отправиха към дъвковтвърдителите и най-накрая една дъвка, голяма колкото пет футболни стадиона, се изтреля към караба на Менелай. „Берсерка” порозавя, а вътре ставаше нещо ужасно.

 

     - Тарарарам – си пееше Менелай – тарарарарам тирам. Тарарарам тарарарам. О, мооойта кооотка прееелестна ще се облееекчи вееесело и пооосле ааз ще проооодължа към блииизкатааа кръчма. – довърши той и се оригна.

     Пльок! Всичко се разтресе и Менелай падна, строшвайки си любимата пластмасова костенурка нинджа и покрай това ръката си. През това време котката му тъкмо привършваше, когато, от труса, падна и на свой ред си счупи любимото пластмасово кълбо за игра и ръката... така де - предния крак.

     След половин час освестяване от сестрата Менелай, като видя котката си, се закле, че война ще има... и заспа.

 

     След като видя това, Зевс, който тъкмо беше направил серия от 10 сплескани лимона подред, без да си затваря очите на всяко сплескване, се зарадва за започналата война; о, той обожаваше войните и реши да се обади на Хера да се разберат кой бог на коя страна ще бъде. Все пак и на боговете трябва да им е яко.

     Докато Зевс чакаше жена му да си вдигне телефона, оная мишка пак му се яви.

     - К’во ста'а, пич? – започна завалено мишката – Гле'ам си късметлия днес. А? А? А? А?

     - Ти па к’во пра'иш тука?

     - Ше разбереш... След няколко века. Но виж, ако си внимателен, може и да е по-рано. Както и да е. Аре, че мацето ш’ти вдигне.

     И пак изчезна... Буквално.

     - О, скъпи мой, мазни ми! – поде Атина – Какво от мен да правя искаш?

     - О, мила моя, непохватна, богове – кои ще се бият за войната набска?

     - О, аз предлагам, е така, Алфа да е под опека на Аполона от бифтека. А ахейци да ги защитават аз и Атина, полека . – предложи Хера.

     - Тъй да бъди. Ма развали римътъъъ. – каза Зевс и тръшна слушалката, сплесквайки един... лимон.

 

© Цветан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??