Песента на щуреца

   Били ли сте някога щастливи? Не бързайте да ми отговаряте, обърнете се не към разума, а попитайте чувствата си!

   През целия си живот Сретан Лонели щеше да се стреми към върховете, които преследват хората. Беше роден в малка къщичка в босненско селце с поетичното име Крикет, в което живееха само тридесет и осем жители. Родителите на Сретан бяха единствените млади в селото, а той беше единственото дете.

   Когато навърши ученическа възраст, Сретан се сбогува с родителите си и тръгна за града. Постъпи в училище и през цялото време на обучението беше най-добър в класа. Последва университет, завърши едновременно две специалности. Приеха го на работа в научен институт. След година на неясни шансове за кариера и ниско заплащане емигрира от страната.

   В чужбина го очакваше непознатото: безпаричие, живот на улицата, ровене в кофите... Светлинка настъпи с намирането на нелегална работа, заради която можеше да си позволи малка стаичка и храна от супермаркета, благодарение на дълги часове къртовски труд срещу мизерно заплащане и в страх от представители на закона. След време образованието и шансът му проработиха и той намери истинска работа. Животът потече, както  мечтаеше. Работеше усърдно, забелязаха го и му дадоха шансове. С течение на времето той се издигаше в кариерата и достигна до висока управленска длъжност, с голяма заплата. Заживя в красив дом, влюби се, създаде семейство, родиха му се деца. Годините минаваха, сякаш тичаха... Извън работата, животът му беше еднообразен и монотонен. С времето любовта към жена му сякаш се изпари, настъпи отчуждение, последваха изневери, скандали, развод. Пренесе се в малко, самостоятелно жилище, плащаше издръжка... Смяташе, че е силен и ще издържи на всичко, но не издържа. Пропи се, сгафи в работата си, получи инфаркт, уволниха го, остана на улицата...

   В един мразовит есенен ден мистър Лонели се върна в родната си къща, в малкото, запустяло, планинско селце. Къщата беше празна. Родителите му бяха склопили очи, без да го видят след оня ден, в който замина за града. Вратата беше заключена, но ключът беше оставен в ключалката. Той влезе вкъщи. Огледа стаите. Толкова много спомени бяха свързани с този малък схлупен дом. Скъпи спомени за детството му.

   Сретан се разшета, чисти паяжини и бърса прах. Вечерта седна пред запалената печка с канче билков чай, заслушан в пукота на горящите дърва. Стаята се беше затоплила и той съблече старото си палто. Скрито някъде в стаята засвири щурче. Сякаш се радваше, че най-сетне  се е завърнал вкъщи. В този миг Сретан почувства щастие, каквото беше търсил цял живот. Безкрайно, необяснимо, стоплящо гърдите му, вибриращо с песента на щуреца щастие.   Сретан си мислеше с усмивка - кой е по-щастлив сега, той или малкия щурец, скрит на топло в стаята.
 

Забележки:

сретан (босн.)– щастлив

лонели (босн.) – самотен 

крикет (босн.) – щурче