Пет минути преди смъртта
(В памет на Пепа Николова)
Топлина.
Стая.
Легло.
Коварна болест...
Лежиш повалена и дишаш учестено. Това ли е краят на твоята улица? Дали там, зад завесата не те чака нещо по-добро?
Едва ли...
Някой е хванал ръката ти. Ти усещаш болката в сърцето му.
Кой е това? Дъщеря ти?
Изведнъж забравяш къде си и какво се случва...
Прожекция...
Виждаш едно малко момиченце, което си играе на двора. То пръска радост и усмивки.
Картините се сменят...
Едно пораснало момиче, което разиграва въображаемите си роли пред огледалото вкъщи.
Нов кадър...
Красива, млада девойка и много сбъднати мечти. Сцена, публика, аплодисменти. Те са за теб. Ти знаеш, че си известна,
знаеш, че те обичат. Ти си истинска, ти си актриса!
Ново действие...
Бебешки плач и две големи очи, които за пръв път виждат света. Неземно щастие. Тя е прекрасна, тя е само твоя – дъщеря ти!
За малко филмът спира, дишането ти става все по-тежко. Дочуваш нейният тих плач.
Филмът продължава...
Малко момиче, държащо молив в ръка, изнасящо своето първо представление пред огледалото вкъщи.
Следва нов кадър...
Красиво, нежно цвете... настояващо да следва твоя път, да сбъдне мечтите си, да бъде актриса...
Отново се пренасяш в реалността. Мислиш колко хубаво е било всичко, как твоята улица е била огрявана от слънцето, почти
денонощно. Дъщеря ти стои до теб, продължава да държи нежно ръката ти, мъчейки се да скрие мъката си. Иска ти се да кажеш нещо,
но краят е близо. Тя се сгушва в теб и те целува. Прошепваш й нещо в ухото. Никой не знае какво е то. Само ти и тя... Поемаш
дълбоко дъх и я поглеждаш в очите с цялата си любов.
Само миг...
Това е края...
А след теб остават да бродят нейните думи: „Обичам те, мамичко! Обичам те!”
автор:Мартина,гр.Русе
© Лили Всички права запазени