Петъчен лов

    В късния петъчен следобед, на една маса в местната “тенекия”, (малка квартална кръчмица), Мони седеше сама, отпиваше от чашата си добре охладен  Туборг, похапваше от уникалните кюфтенца на Роско, опъваше тънка цигара ЛМ и се приготвяше да навлезе в поредната петъчна серия. Под шарената сянка на маскировъчното покривало беше приятно, от изкуственото изворче клокочеше водичка, а от вътрешността на сградата се носеше мелодията на небезизвестна метълска група и всичко сякаш беше наред. Последните есенни дни носеха истинска наслада и желания за нещо диво, нещо весело, нещо с последния цвят на зеленото и с аромата на приключението. Тя оправи няколко кичура от тъмнорусите си коси, разкопча ципа на черното си спортно яке и оттам се показа едно интересно и  доста съблазнително дамско деколте.Това, което беше в деколтето, беше „истинско”(несиликоново), не много малко и с онази северна красота, в шведски вариант. Всъщност, ако  Мони придадеше леко платинен цвят на естествено русата си  коса, пред вас щеше да се открои образ на една завършена шведка.

    Скоро пред входа на дървената ограда паркира малък спортен черен автомобил, от който  излезе една къдрокоса, стройна жена, обута в лачени ботуши, с цвят бордо. Тя не беше с голямо деколте, но блузата под винено-червеното яке беше прозрачна и ако човек се вгледаше, щеше да забележи какво не носи. Ако пък беше малко по-досетлив, щеше да си направи съответните изводи... Това беше Дарето. Тя се отправи уверено, точно към масата, на която седеше Мони, и ухилена до уши я прегърна, а после  забърбори напористо с лек уклон на профсъюзна лидерка и онова гърлено ррр, характерно за франкофоните;

-         Здрррасти! Как си? Кво пррравиш? Венчето ще дойде ли  тази вечеррр? Кво си  поррръча  вече? - Дарето извади кутия ментол и викна на келнерката: - Цвети!Донеси ми една наливна Стела и  едно меню, че не съм яла нищо цял ден.

-         Хапвай кюфтенца! - покани я Мони. - Истински са. От месо! - тя отряза едно миниатюрно парченце и леко го бодна с вилицата. – Ми-и-и Венчето... както винаги, Венчето закъснява...

    Докато говореха за вълка, на оградата цъфна точно Венчето: в добро настроение, обула нови рокерски ботуши до коляното, черен клин или нещо подобно, над който се размяташе къса, разкроена метълска поличка, окичена с всевъзможни значки, вериги и знаци, които подсказваха музикалните ù предпочитания.  Не бихме споменавали нито за миг новите ботуши, които струваха най-малко 250 кинта, ако от тях не се показваха най-уникалните и стройни крака на света. Венчето се засмя, със замах разроши бледо лилавия кичур в русите си коси, завъртя се на 360 градуса преди да седне на масата и се похвали::

-     Ехо!  Гледайте ква яка пола си купих от френския... Обаче  веднага я модифицирах по мой вкус с ей таз верига. Станà!!!

-          Петък е...! - приплака Мони.

-          Ми-и... хайде на купон! - подкачи я Велена.

 Мони и Дарето я огледаха одобрително:

-         Ей, Веле-ено, пак си вандалствала в аутлета. Откъде я изрови. Уникална е!

-         Пррекрррасна! И ботушите са суперрр! Верррно ли са 250?

-         С намаление от 25% - засмя се Венчето и погледна сервитьорката, която вече сервираше високата, запотена, тънкостенна чаша Стела Артоа  на масата.

-         Вие да не сте луди в това време да пиете бира? Къде ви е акъла?

-         Ами-и-и! Бирррата е следобедно питие. Чакай де! Да се съберррем всички и ще си поррръчаме нещо по-така...

   -   Има нов готвач... Как готви само!!... Бачкал е в Италия... И всички салатки са украсени със знаменца, а порциите са гигантски...

-       Аз няма да се  наливам с бира. Студено е! Ще пия една чаша вино. Ще си избера салата и нещо готвено.

-         Всички ще пием вино. Сега ще изберем нещо по-завъртяно...

-        Здрасти! – най-неочаквано, за всички заети с менютата, се включи  на първа скорост на масата и Мел. С нейното попълнение карето беше вече налице.

-         Де се бавиш?! Ние тук вече поръчваме. Има нов готвач. Целият квартал знае... Хайде да похапнем. Така или иначе сме по женски.

-      Най-обичам ходенето на ресторант с дамска компания - засмя се новодошлата. - Тогава можеш да правиш каквото си искаш и колкото си искаш... Няма фасони, няма диети... Просто всички сме истински... Кво ще ядем? Суши? - Мел също бърбореше закачливо без да се спре, но идеята за сушито беше отхвърлена, защото сервитьорката вече носеше запъхтяна четири огромни, красиво подредени салати...

    Тук е редно да отбележим, че да наблюдаваш четири дами на маса, които лакомо похапват от огромни блюда, може да умили някоя баба от село, но в никакъв случай свободен мъж, излязъл на лов. Точно това беше една от причините тези петъчни сбирки да  зачестят и да се утвърдят напоследък. Друга причина беше, че нито една от дамите нямаше сериозен ангажимент  за момента...

-         Да! Ракия и салата е много добре! - съвсем по нашенски...

-         Ми!! Да пием по една Бургас 69?

-         Ей!! Все тази поза 69 ти е в главата. Ракията е Бургас 63!...

-      Добре де! - изчерви се Мел и погледна учудено Мони, която точно в този момент вече беше влязла истински в серията със забавленията... Петъчните серии на Мони бяха интересни, а понякога дори полезни... В петък Мони беше озарявана от очарователна изобретателност и оригиналност:

-         Какво е това?! - с патетичен глас тя говореше вече на сервитьорката. - Кой е сготвил тази храна?! Къде е готвачът? А?!! Какви са тези салати! Докога... Кой е отговорен за храната тук?

       Може би кухнята се намираше твърде близо до масата на четирите жени. А може би готвачът беше дочул  думите на Мони и засегнат се изстреля  почти веднага, без да го викат специално. Че това беше точно той, всички разбраха, защото носеше огромна бяла шапка, досущ като истински готвач. Всъщност към масата, с отривиста стъпка, крачеше интересен мъж, някъде  около 35. Имаше леко ядосан вид. Най-вероятно недоумяваше за какво иде реч. Дарето, Вени и  Мел знаеха номерата на Мони  и закачливо се подсмихваха на създалата се ситуация. И друг път я бяха виждали развихрена, но всеки път се получаваше различно и шоуто си го биваше:

-      Кажете! Проблем ли има? - попита мъжът и по заваления му говор, вече се досещаха, че номерът ще мине. И готвачът е човек. И той обича да си пийва... Мони се усмихна и от устата и се посипаха благинки:

-      Исках да ви кажа колко невероятно готвите!! Освен това, искаме да ви почерпим една ракия или водка... каквото пиете... Седнете, моля, при нас!

   Тук готвачът зяпна от изненада и думите му заседнаха в гърлото.

-         Да!! Фантастично е! Заповядайте!

-          Суперрр!!!

-         Много красиво и вкусно! - засмяха се останалите.

   Той отново ги погледна видимо изненадан и се почеса смутено по бялата шапка, а през това време сервитьорката донесе една отлежала гроздова Бургас 63... Най-накрая  седна за малко, все пак творческият процес  на салатирането изисква да се намираш в кухнята, а не на масата при клиентките и удари на екс запотената и ледена гроздова ракийка. Всъщност от този момент нататък той стана истински фен на Мони и другите мацки, а и те не му останаха длъжни. Така че между клиенти и готвач се породиха взаимни чувства  и те  останаха такива дълго време.

  - Пак е петък и пак сме заедно! - възкликна Мел. – Докога ли ще караме уикендите все по женски?

- Докога... докога... да не би да не е хубаво. Искахме женско общество, сега защо сме по женски!! Виж мъжете! И те  я карат по мъжки и не се оплакват...

 - А ти? Забрави ли? Когато се ррразделяш с някого, се ррразделяш не само с него, а и с компанията му! И все едно не съществуваш за тези хорра повече! Те са си заедно, ама ти си изррритана... гадничко е!

-  Да-а-а... Нали това  беше идеята... да си направим наша компания, в която не ние, а другите да са приходящи...

 - Според мен целта беше да се забавляваме така, както се забавляват мъжете...

-  И как се забавляват мъжете!? Само се наливат...

 - Не само! Отиват някъде... Лов, риболов. Пътуват. Търсят от ония кръчми, дето кръчмарката готви като мама, по домашному...

-    Мда-а! Като При бай Кольо - на Ярема! Обожавам селската храна...

 -   Аха! Или като кръчмата на гробищата... До камината...

-    Да! Мятат се на колите и хайде на зелено! И ние можем така...

 -   Нямаме пушки, нямаме въдици – какво можем?!...

-     Ти пък. Въдиците и пушките им са обикновено за прикритие. Камуфлаж! Да не мислиш, че някой стреля или лови с тях? Никога няма да забравя моят първи риболов. Лееше се дъжд като из ведро и никой нищо не можеше да улови... А отсреща един дядка метне - вади, метне - вади!  Направо да му завиди човек... Тогава още нямах изчистена концепция за риболова и забавленията... Отидох и купих за два лева всичката риба, дето беше наловил. Мислех, че ако живарникът е пълен, всички ще се приберат на сухо... Т.е., че целта е наловената риба.

-         Ти пък!! Верно ли? И какво стана?

-      Нищо... Оплюха ме! И никой не си тръгна. Така си висяхме на дъжда... Та затова ти казвам. Концепцията е ясна вече...

-          Ами да-а! Огън, скара, водка, ракия и чист въздух...

-          Това и ние го можем! А на всички тръбят кви ловци са...

-         Да бе!! Като им видиш коремчетата, веднага си мислиш, че точно тези пичове са гончииите в лова. Цял ден, како, на пусия, лежат и спят на тревичката, щото след снощното пиене ловът им е в повече...

-      Като бях гадже на Дими, ме водеше в една кръчма в Железница. Там сервираха запечени чревца. Познаваш ли Дими Пънка?! Ходила съм с него на такива пънк сбирки... Уникално! Да ти падне шапката. Висша хипария! Удсток в наш вариант. - заразказва Мони...

-         - Стига сте бъбррили! Трррябва да рррешим какво ще пррравим утрре! Ядене и пиене добрре! Но ако ще живеем и ще се забавляваме  като мъже,  ни трррябва  план...

-          Ти пък! Сбирка в 10 сутринта и на кафето ще решим какво да правим... така правят всички!

-          Сега трррябва да рррешим! Не утррре!

-          Добрите идеи винаги идват с хубаво питие! Дами! Наздраве! – обади се Мел..

-          Да! И всеки прави каквото му се пие!!

-         Наздраве! – вдигнаха чаши всички и звънът на стъклото се смеси със смеха на четири решени на всякакви подвизи жени...

-        Хей! Я по-ведро! На море съм ви довела!!! - викна Мони, видимо доволна от развитието на нещата. - Какво!!! Морско ми е... такова едно... курортно!!!

-          И нека сега някой ни разправя, че сме били като секса и града - засмя се Мел и късата ù черна коса щръкна още по-шантаво във всички посоки, защото най- неочаквано нечии ръце  весело я разрошиха... (следва)