8.10.2005 г., 13:18 ч.

Пиле по испански 

  Проза
1591 0 4
6 мин за четене

                     ПИЛЕ ПО ИСПАНСКИ

 

 

 

 Марин Григоров заля пилето със специалния сос,негово изобретение и доволно затвори вратичката на фурната.Влезе в хола,огледа за пореден път подредената маса,докосна почти благоговейно стръковете момина сълза във вазата и се усмихна.Всичко вървеше по план.Покривката сияеше от белота,салфетките бяха безупречно сгънати,а чашите тръпнеха в очакване да звъннат,щом ги напълни с искрящо шардоне.Две тумбести червени свещи внасяха романтичен акцент в подредбата.Днес бе Великият Ден,или по-точно-Великата Вечер.Марин Григоров се разделяше с ергенския си живот.Седемнадесет години бяха изминали от неговия развод.Седемнадесет години,преживяни така,както един умен и чаровен мъж умее.Много жени се бяха опитали да го вкарат отново в капана на семейния живот,но той винаги успяваше да се измъкне.При това за всяка използваше различен подход.На една пробутваше сърцераздирателна история за неизлечима болест,с която не би могъл да натовари крехките й рамене,на втора заявяваше,че всъщност няма официален развод и няма надежда да го получи,а най-често обясняваше,че връзката се е изчерпала и той не може да й даде нищо повече.Всички тези измишльотини звучаха много убедително,изречени с топъл доверителен тон и придружени с поглед на разкаяно кученце,направило локвичка върху персийския килим.Така си вървяха нещата и той нямаше нищо против още дълго да продължават по същия начин,докато една вечер в барчето приятно сопрано не погали ухото му:

 -Може ли да Ви почерпя нещо?

Преди да успее да реагира,срещу него се настани красива дама,поне десетина години по-млада и се усмихна без притеснение:

 -Не се плашете.Просто имам рожден ден и желая да почерпя някого за свое здраве.Това с нищо не Ви задължава.

 Опитното око на Марин вече бе установило,че всичко по непознатата говореше за стил и интелигентност,а в мамещите дълбочини на очите й можеше да потъваш доброволно много нощи.

 -Щом е такъв поводът-един коняк,моля-отговори той и добави:

 -При условие,че след това и аз ще почерпя.

 -Договорихме се-усмихна се тя и се представи:

 -Милена.А Вие?

 Нататък вечерта продължи сякаш извън времето.Марин отдавна не бе срещал жена,с която да разговаря така интересно и която да го разбира от половин дума.Милена беше интелектуалка,но за разлика от очилатите и безполови нейни посестрими излъчваше такава женственост,че главата му се замая.А и хубавият коняк го довърши.Занизаха се дни и нощи,наситени с романтика и трепети,каквито вече не вярваше,че е способен да изпита.

 Марин стана нов човек.Забрави за своята сдържаност,заливаше се от смях,когато беше с нея,дишаше леко,а сърцето му работеше като на юноша.Така изминаха шест прекрасни месеца и той реши:птичката веднъж каца на рамото.Всеки миг с Милена беше празник и желанието му беше този празник да продължи вечно.Тази вечер на шкафчето я очакваше кутийка с пръстен и една червена роза.Бе заредил дискплеъра с любимия й Майк Оутфийлд.Марин умееше да изпипва нещата и знаеше как да накара една жена да се почувства принцеса.На вратата се позвъни.Той поправи по навик възела на вратовръзката си и отвори.Милена влезе,усмихна се лъчезарно и каза:

 -Мили,трябва да поговорим за нещо.Седни за момент.

 Той се отпусна недоумяващо на стола.

 -Виж,искам да знаеш,че много те харесвам.Беше ми изключително приятно с теб през цялото време.Само,че напоследък нещата се поизчерпаха.Вече не се вълнувам,когато трябва да се видим.Не ми е празнично.Чувствам се обвързана,а не желая това.Свободата ми е по-скъпа от всичко.Разбира се-ще си останем приятели.

 Марин се опита да каже нещо,но от устата му не излезе и звук.Имаше чувството,че гигантски сапунени мехури се пукат с трясък точно до ушите му,а земното кълбо се бе завъртяло по-бързо.Нешо се бе променило в този свят,така уютен и сигурен досега,нещо важно бе минало незабелязано край него.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??