самин (Венко Василкин)
212 236
19.01.2024 г., 9:19 ч.

Писана книга - хвърлен камък 

  Проза » Други
205 0 8

 Пастернак и Шолохов съставили по една художествена творба с политическа ценност.

 Чърчил и Хитлер издали по едно политическо съчинение с художествена стойност.

 Двама политици спечелили художествено и били възвишени.

 Двама художници загубили политически и били унизени.

 Личностите изгнили, идеите не се изпепелили.

 Всяка уста е с късмета си за някоя попара.

 Подобни примери съществуват безброй, но тези са изпъкващо видими.

 Тоталитаризъм е роботехника, демокрация е зоология.

© Венко Василкин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сбъркал съм думата. Свирел на тромпет майсторски. Харесвал пианококтейл, това не е лесно.
  • По-скоро джаз. 😊👍
  • Границата между прав и крив е прекалено субективна за човек, освен ако е (кандидат)-лидер, т. е. самозванец, та за (само)измамените се назначил (заместник)-Бог. Предупредете жандарма, че имам оръжие и мога да стрелям СТАВА ..., че съм невъоръжен и може да стреля. Типичен шансон, макар че е (почти) първият рокаджия във Франция.
  • За Марков не мисля, че е имал от какво да се разочарова, че да бяга зад граница. Той е бил точно “храненик”. Грешката му е била, според мен, че след като е забягнал във велика Британия, не си е седял мирно на задника да пише разкази, романи и какво ли не, а се е захванал да броудкаства глупавите си записки, или както се казваха. Тоест, от слуга на единия се е превърнал в слуга на другия. Но пък умря свободен човек. Каква ирония. За Виан не знам какво е променил в “Дезертьорът”, но и в пацифисткия и вид не са я пускали по френските радиа докато е бил жив. Не че му е пукало де, доколкото го познавам. 😊
  • Само един Бог знае абсолютната истина, за людете остава лъжата по г-н Луцифер. Предпочитанията се менят понякога още при появата им. Да избираш значи да грешиш. Човек е същество, което винаги е недоволно от резултата. За доброто и лошото се разочаровах от философии и религии, доколкото попрочетох или присъствах. Навсякъде не открих по-сполучливо ясно определение, отколкото само в Библейски заповеди от 6-а до 9-а.
  • Истината е някъде там и зависи от интерпретацията. Никога няма да бъдем сигурни кое доброто и кое лошото.
  • По канско време ги зовели храненици.
    За Г. М. вярвам, че е разочарованик и използвал отворена за него граница.
    Песента е при преход между две френски войни, но - ако е вярно сведението - той волно е преобърнал припева от бунтарски на пацифистки.
  • Въпрос на амбиции и избор за първите и на суета за вторите. Всъщност, писателите от този тип са като шутовете в древността: хранят ги, за да развличат господарите си, и да им служат. Георги Марков и той беше от този тип, но той се опита да служи на двама господари, и загуби. Но не всички са такива, някои имат смелостта да казват неудобни истини. Сетих се за “Дезертьорът”, една песен на Борис Виан, която дълго време е била забранена в родната му Франция.
Предложения
: ??:??