Здравей, много пъти съм искала да ти пиша, но все съм се спирала, защото не си падам по драматизирането и защото не мисля, че ще прочетеш написаното. Но все пак ето - реших се. И все пак не знам дали ще го изпратя…
Надявам се да ти е останала поне капка уважение към мен и да прочетеш какво съм написала.
В интерес на истината, не мисля често за теб, но поради общите ни приятели, няма как да не се сещам. Винаги когато се сетя за теб, се изпълвам с добри чувства и топлина. Все пак ти ми беше първия във всичко – и секса, и първата любов. Влюбвала съм се и преди, но не е било като тогава. Ти ми завъртя главата, а после и сърцето. Обичах те истински! Не знам защо се получи така и се разделихме (всъщност знам, но това е друга тема и ти никога няма да разбереш как се чувствах в онзи момент). Истината е, че две седмици след като се разделихме, плачех адски много. Всичко ми беше свързано с теб, всичко ми напомняше за теб. Липсваше ми. Но осъзнах, че страдам за неща, които вече ги няма и аз съм с ...