Многоуважаеми  Боже,

отдавна  зрееше у мен  като каунь на припек, като  запъртък под квачка  мерака  да се отнеса към Теб чрез  писмо. Просто ме сърбяха ръцете за това!

                          Да кажеш, че не съм Те канила да ми бъдеш гост, канила съм Те и още как! Да ме опровергаеш, че не съм Те очаквала - и туй не е вярно! Комар да припее, муха да бръмне, вонещица тежко да прелети, сухо листо от цвете да падне у дома , аз все съм нащрек.Чакам ли, чакам... Даже започнах да си лягам вечер с дрехите. Казвам си, че няма да е естетично да посрещна Най-Големия Шеф по нощница. Имам си  принцип, на който съм се  отдала като младоженка през първа брачна нощ. Ако уважавам Шефа, значи уважавам и себе си. Може би ще  запиташ, откъде тая  смелост у мен, да Те очаквам?! Ами много просто! Слушам и чета, че тук Си се явил,там Си казал някоя и друга лакърдия и някакво чудо Си сторил...Викам си :”Хубо, Хубице, Хубост ненагледна, защо и при теб да не дойде Бог?! С какво си по-долна от другите? И ти си като тях-анатомически и физически еднакво  конструирана. Е, вярно,че образът ти е  поизтъркан и мяза  на  застаряла банска хавлия . Вярно е, че имаш две  козиняви  косъма върху брадавиците  на горната си джука и  пет останали бели  косъма  на напречните си  джуки, но какво от това?! Нали Бог няма да ти ги брои и да те реди като сахан на полица, а ще си говорите двамца и ще разисквате битието.”

                           Когато от дълго чакане се почувствувах като  вложител пред фалирала банка, реших да бъда по-настоятелна. Всяка вечер надълго, нашироко и търпеливо Ти разяснявах причините за настоятелната ми покана.  Очаквах  да ме разбереш.Но резултатът беше, все едно се опитвам да възкреся с упокойна молитва  умряла кокошка. А през това време въпросите ми към Теб  така втасаха и превтасаха,  че не търпяха повече отлагане.Грабнах белите листи и химикалката и започнах да  изливам върху тях  чувства като сгорещена свинска мас върху сурова баница.

                             На пръв поглед,Святи Боже, битието на  земното кълбо създава у мене усещане за  съвместна поносимост, разбирателство и съглашателство.Не мога да твърдя дали белия свят е хубав или лош, защото нямам мерило за сравнение с някой друг свят.И трябва да приема за честна дума Твоето и на Светите Ти угодници  твърдение, че всичко е идеално,че всичко е съвършено. Но ако например сравнявам две улични котки, мога да кажа,че едната не е толкова проскубана колкото другата, но е с опърлени мустаци.Докато другата е едноока,защото е загубила зеления си зъркел  в улични сражения. Ако сравня две карпузи, след като ги постискам малко,огледам дупетата им и ги пощъкам с два пръста, мога да кажа коя е по-зрялата и по-сладката.Но винаги имам още една база за сравнение. Докато при земното битие не е така.Тук базата за сравнение отсъствува. Ако преглътна тоя факт, приема съвършенството и продължа по-нататък, веднага лъсват пред мен оголените зъбери и чукари на следващия  въпрос:Защо човекът е обременен със сложна анатомия, бъкаща от всякакви системи, органи и съдове, за повечето от които не проумявам дали са канчета, гаванки или захлупци? Още и с всякакъв вид чукове, наковални, камери, клапи, мембрани  и какво ли не още.Ами да беше измайсторил поне нещо по-простичко, Шефе!А?Нали знаеш, че най-простите неща са най-велики?!

                               Ами болестите?! Милиони са! Има такива, които напълно уронват  човешкото достойнството и самочувствие. Диарии, краста, екземи, кашлица, хрема, трипер...Навремето имах приятелка, която беше ревностна християнка.Та веднъж по време на  неделна литургия в черквата получила силни колики и трябвало по спешност да се евакуира в тоалетната. Беше  притеснена, че Бог ще я осъди за скверното невъздържание. Едва когато й поясних, че може  да си пее спокойно молитвите и  в тоалетната, защото Ти си ни уверил, че Си навсякъде и  я чуваш и благославяш даже в тая стомашно- разстроена ситуация,  тя се успокои.

                               Нека да  кажа нещо и  за така нареченото  триединство. Първо - човекът е с тяло, дух и съзнание, а съзнанието му има свръхсъзнание и подсъзнание. В тая сложна главоблъсканица да се чудя аз кога и с какво мисля.Дали със съзнанието си или с тялото си?И ако мисля с тялото, поне да съм наясно дали е с краката, със седалището  или с някоя предна деликатна част от него?

                                Шефе, тук е мястото   да забележа,че Ти винаги се престараваш! Ами да взема за пример дори най-простите инсекти- въшките и тука има свръхстарание. Смучещи, хапещи, главови, дрешни, срамни буби. Не Си се щадил хич, о-о-о ,.Достопочтени и Мъдри! Помислил си как всяка нежна част от тялото ни да бъде ощастливъшкавена. Постарал Си се да ни поръсиш щедро с хапещата и смучеща благодат. Погрижил Си се дори и   растенията да си имат  своите въшки-бели, зелени, розови, памукови, зелеви и още много други  и да очакват пак човека да ги спасява от тях. Помня как три години подред дъщерята ми носеше от училище като армаган у дома  тия  паразити. Бяхме умирисали къщата на газ докато се отървем от тях.

                                Нека Ти припомня и  за най-досадните Твои творения - хлебарките. За Бога, мили Боже! Ами  тук направо Си надминал Себе Си! Създал Си близо пет хиляди вида от тия натрапници, а има само три човешки раси. Защо?! И тия непоносими домашни навлеци са толкова издържливи,че се налага по пет пъти да убивам една хлебарка, докато предаде духа си в Твоите ръце. Ако ги оставя на мира, те ще се разхождат по мен като по западноевропейска  магистрала. Питам Те с горестно сърце-защо?! Тия нагли буболечки даже не са красиви!Отвратителни са! Защо създаваш такива гнусни твари да тормозят живота ни?!

                  Ето сега докато пиша за  тия гадинки, като газ в  течност у мен барбутира и  се надига  един друг въпрос. Защо Ти, който Си Създател на всичко,не  създаваш нещо наистина трайно и вечно?! Погледна ли нагоре към небето виждам само минало. Защото светлината от тия звезди дето стига сега до нас, може да я има, но може и да я няма  вече. Ами нашата планета?! Нищо сигурно няма на нея!Ту само вода, после пък  суша и вода, после много суши. Но танцът на сушата и водата не свършва дотук. Брегове потъват, други се издигат,образуват се разломи... Днес тук море, после става пустиня, а накрая планина. Но превъплъщенията и сега продължават.Те просто нямат край. Земята се люлее, тресе се от гняв,че сме си я нарочили за убежище,плюе огнена течност от вулканите си към нас или ни залива с гигантски вълни. Всичко е толкова несигурно...Ако аз бях на Твое място щях да създам  нещо наистина стабилно,така че хората да са доволни.

Ами какво да кажа за слънцето и дъжда? Животворни са, ама нека с мярка да са, Твоя Святост! Няколко лета  ни  пече  разгневеното слънце. Земята  светна като американско барбекю в заден двор  и  запуши като старо бунище. Що пожари гасихме, що нещо! Започнахме да ухаем и да цвърчим  като пържоли. Сега пък рукнаха едни дъждове, не ти е работа. Валят, спиране нямат! Порой след порой. Вятърът и той-ту ураган, ту торнадо... И до кога бе, Началник?! Ти сърце имаш ли? Защо не ги укротиш малко тия твои подопечни сили, че и ние  добро да видим.?!

             После трябва нещо друго да те питам.Защо уж си ни създал еднакви човеци, а всъщност не сме. Всички  имаме  два крака и две ръце, една глава и едно сърце, един корем и една уста...А някои от нас се държат така, все едно, че  имат в анатомията си нещо специално, различно и в повече от другите.Не че наистина имат, но така си мислят диванетата. И започва  едно надуване, пъчене и кльонкане, с което оглушават всемира също като мъжки пуяци.Човеци с поведение на пуяци! Просто чудо над чудесата, великолепни Боже! Те си въобразяват, че тоя свят е създаден само за тях. И започва едно ритане, блъскане, газене и настъпване по мазолите на останалите. Бясна надпревара за илюзорно могъщество и първенство.Трупане на богатства, преследване на величие и слава. Какво има в главите на тия „особени” човешки създания, че  тормозят не само себе си,но и света?! Грешка ли някаква си допуснал при сътворението, че и до сега не можеш да я оправиш? Други ли се намесиха в творчеството Ти и нарушиха хармонията му?Хубаво е да знаем това и ако можем и ние нещо да направим по въпроса,  добре ще е! Най-неприятното е, че  „болестта” е заразна.Тя обхваща все повече човеци и се завихря едно нечовешко мелле  пази Боже! На тия, които са извън меллето и сащисано се пулят отстрани,  им викат ахмаци, глупаци, наивници, лицемери и какво ли не още... Ами че така както продължава, не зная докъде ще я докараме?! Всеки бърза и граби-кой каквото свари! Сякаш не един, а десет корема ще пълним! Всеки трупа сякаш не един,а сто живота ще живее  от по сто години всеки.А аз понеже съм  родена и отявлена ахмачка, понеже  боричкането ме уморява и от него ми се гади,  винаги съм  някъде на  житейската опашка. Не обичам, мъдри Боже, да си търся правата. Що за права са това, щом трябва да ги търся,че и да ги доказвам?! То е като да пишеш жалба до институция, за да я молиш да си върши работата,  която е задължена да   върши и е създадена точно за това.Правата са  права, сами да се доказват.

                                   Добре е, че поне  смъртта е донякъде справедлива.Казвам до някъде,защото някои пренебрегват  правила, норми, канони и закони и пак живеят до сто години. А други, дето единствено не спят в черквата,изтъркали са прешлените си от поклони, постят  в празник и в делник,  враговете си тачат и добрини им вършат, си тръгват рано, рано...Но все пак  оная кльощавата, с косата   пристига задължително в незнаен час и слага край на илюзиите ни. Всеки го осъзнава и  всеки го разбира. Питай  тогава човеците,защо е това мелле?! Убедена съм, че не могат Ти отговори.От свирепи динозаври  гени ли Си ни дал, Господи, че още се убиваме, войни водим, ръсим бомби и затвори зидаме? Защо е така и до кога ще продължава всичко?! Ще има ли край въобще? Колкото по-ясно им говориш,толкова по не разбират. Така са се разбързали,така са се втурнали като маратонци на световно... Нищо не виждат,освен трасето и нищо не чуват, освен възгласите на публиката край него. И все за  оцеляване бръщолевим.

Пък всички сме кабардясали и сме се зачервили като великденски козунаци.Яхаме   различни возила и препускаме ли, препускаме нагоре,надолу по света.Опушихме земята и тя засмърдя като  дърта циганка-пушачка.Освен това де що машинарии има по фабрики и заводи, и те пушат. И никой не мисли как и с какво ще изхранва тая земя след години  внуците и правнуците ни? Ама опитай Се да им възразиш нещо, ще отворят уста като раздалечаващи се тектонски плочи, че даже и Ти ще се стреснеш.

                                      Трябва да Ти  изповядам нещо друго. Доста ме изпоти четенето и разбирането на Библията. Да разгледаме например първата история за създаването на Адам и Ева.Значи в минути на непоносима самота и уединение Ти,Боже, Си решил да се разтушиш като Си направиш нови играчки след дърветата,храстите,китките и различието от гадинки.Речено,сторено. Появил се първо Адам, а след това и хубавицата Ева. Заживели те в Твоята райска градина.Тя може и да е била прекрасна, но все пак е била само една градина.  Дървета,малко храсти,треви и цветенца...Ами комай това е  всичко.Е,да прибавим и животните-пернати и влечуги, добитък и зверове. Те всичките по цял ден и цяла нощ огласяли градината с ръмжене,вой,блеене,съскане,чирикане и още всевъзможни за чуване,но невъзможни за понасяне звуци.Огъвали безцеремонно тъпанчетата на човешката двойка и карали космите на главите им да настръхват.Тия двамата новонаправени всеки ден се оплаквали на  Теб,Ваша Милост, от  животинската  какафония.И тъй като нямало още създадени езици,оплакването било облечено в жестомични изрази.А Ти,Ваша Вечност, мъдро и също така жестомично  сте им отговаряли да бъдат рахат,тъй като все по тоя начин  ще бъде и трябва да свикват,но да не ядат ябълки от дървото на познанието...Имало тогава една гадина, която никак не била доволна от ситуацията. Тя не Те долюбвала твърде,Боже и понеже имала интелект решила да го впрегне в действие. Това била змията. На нея отдавна й нагорчавало вече от пресладка и скучна  праведност. Затова решила да спретне  номер на всички и да направи живота си по-вълнуващ.Тя откъснала  ябълка от дървото на познанието и щедро я подала на Ева. Не се наложило дълго да я кандърдисва.Ева я взела и щедро си я разделила  с Адам, а после  двамата си я хапнали сладко, сладко. Веднага след това осъзнали, че вместо да мучат и да размахват ръце насам-натам и нагоре-надолу, по-добре е да облекат всички свои понятия и представи в постоянни звукови форми и да  свържат имената в посмислови фрази. Нарекли ги изречения.Така се появил първият звуков език на земята.По време на придобиването на  тия лексикални,синтактични и морфологични познания, щом стигнали до опознаването  на отделните части на телата си, това познание било повече от забавление.То страшно много им харесало, довело ги до екстаз, но им докарало притеснения и страхове. Какво ли щял да каже за това строгия Родител?! Естествената реакция на Родителя не закъсняла.Той, т.е.Ти, Господи, Си ни изритал от Рая и Си ни проклел. Толкова много хилядолетия  шумим за Твоята любов и милосърдие,докато Ти още при първото  провинение ни наказваш сурово. И до ден днешен Твоите философия и логика са неразбираеми за мене. От времената на моята прабаба Ева,че и до сега, Ти не си простил на жената.Създал си един мъжки свят,в който си издигнал мъжа на пиедестал ,а за жената си определил незавидна роля.Да се труди, да отглежда деца и да топли постелята на мъжа, докато той си пие бирата и си гледа мача по телевизията. На времето се бях запалила да стана поп,но после разбрах,че жените са лишени от това право.Могат да учат и да станат презвитери,т.е.попове,но после ще държат само расото и патрахила  на дяда попа кога ги облича и съблича.А служба ще Ти отслужат през крив макарон. Защо бе,Святи Боже?! Защо по-добрата част от човечеството е в по-незавидна участ?! Така както Ти изложих по-горе историята на  Адам и Ева,тя си е чисто моя интерпретация.В Твоята свещена книга и дума не става за вида на познанието.Какво е, иди че го разгадай!После има и нещо друго.Уж Си ни дал свободна воля,а пък в тоя свят на глупави закони,норми,правила, задължения, възбрани и ограничения, кажи ми как да я усетим тая наша свободна воля?!  Има някаква необяснима промяна в човешкото съсловие,ама кой да каже каква е и лек има ли за нея.Моля се това  писмо да стигне до Тебе,че и отговор да ми дадеш,Боже.Може ако ти е воля да ми чатиш в Скайпа или в Електронната поща.А защо не и във Фейсбука.?Пък зная ли Те и Тебе, дали не Си се отказал от нас или  не Си излязал в дългосрочен отпуск?А може  да Си се пенсионирал по старост и негодност и да Те е замества вече някой младок.Дано не е така!

                        Моля Те, отнеси се към написаното от мен с цялата вселенска сериозност, Виж там   нещо да  промениш в живота ,че и аз да видя бял ден.С най-дълбоко и преклонно уважение :Вечно твоя Хуба Чепатова от село Маркови кесии