Да се разберем сега и завинаги. Не те искам повече в живота си - нито теб, нито нещо, свързано с теб. Тръгвам си. Знам къде е вратата, вече няколко пъти съм излизала през нея. Но този път ще ти оставя ключа и няма да пускам камъчета, за да бележа пътя си назад.

    Не струваш. Не си струва и да се променям заради теб. Емоционална съм била, драматизирала съм. Всичко това е вярно. Но аз обичам тази буря в характера, тя ме прави силна и истинска, а не просто позьорка... А ти какво промени в себе си заради мен? Нищо. Остана си емоционален инвалид и женкар. И дори не смяташе за нужно да се криеш и да се оправдаваш...

    За всички беше ясно, че аз съм по-влюбената. За теб бе ясно, че ще простя и сега, и всеки следващ път. И аз прощавах. Не ме е срам, че те оставих да ме лъжеш. Аз просто послушах сърцето си. И докато те обичах, се борих за теб. Докато вярвах, че има смисъл, не се отказвах. Не исках да тръгна срещу себе си и да си заповядам да спра да мисля за някого, когото обичам. Вместо това чаках онзи ден, в който чашата ще прелее и чувствата сами ще си отидат.

    И той дойде. Не заради друг мъж, както всички очакваха, че ще стане. Не с бурен скандал, както ти мислеше, че ще сложим край. Нека ти кажа една тайна - гордея се с начина, по който приключих всичко между нас. Тихо, безмълвно... Аз просто си тръгнах. Без думи на укор, без ръкостискане за сбогом, без да претеглям на кантар кой какво е дал в тази връзка. Исках да ти спестя срама, защото от твоята страна на кантара нямаше да можеш да сложиш нищо. На себе си исках да спестя унижението да меря и тегля даровете на сърцето. Обичала съм те, дала съм ти сто неща. Не ги искам, те са наречени на теб. Но си тръгвам. Тихо, както тихо вали росата...

    Не живея с илюзията, че ти липсвам. Та аз те познавам! Знам пренебрежителното ти отношение към всички момичета, с които си бил. Те са просто "бивши". А да ти е хрумвало, че тези момичета имат лица и имена?! Но за теб това са ненужни сантименти. Помня, че когато се раздели с една от "бившите" си, се хванах на бас с приятелка, че до седмица ще имаш нова изгора. Изгубих баса. Минаха само няколко дни, не цяла седмица... Виждаш ли? Циничното ти отношение към връзките аз компенсирам с цинично отношение към теб самия. Ето ги разликите между нас: ти си циник - аз съм идеалист; ти си душата на компанията - аз съм просто душа; ти вярваш, че парите са най-важни, а за мен пари се печелят, така че хората са важни...

    Не се бой от отмъщението ми. Аз не отмъщавам. Няма да хабя повече енергия за теб. Ако все пак чуеш, че съм се обвързала малко време след като си тръгнах от теб, искам да знаеш, че не съм го направила, за да те дразня. Ти не си центърът на моята вселена, вече не. За да го направя, значи наистина съм срещнала някой, който ми е харесал. И който не смята, че съм саркастична...

    Лесен живот ти желая. И щастлив. Изпълнен с много любов. Сигурна съм, че ще бъдеш добре. Ти си от този тип хора, които са винаги добре. За себе си не знам. Знам със сигурност обаче, че не те искам повече в живота си. Мога да ти го кажа по хиляди различни начини. Ако искаш, мисли си, че пиша песни, но "за тебе песен нямам". Ако искаш, представи си, че снимам филм и "този филм е заснет, нямам роля за теб"... Но никога, никога не си позволявай да мислиш, че още те обичам.

    Излизам, затварям вратата на миналото. Смени бравата, ако обичаш. Дори и да не го направиш, аз не искам това минало. Оставям ти ключа под изтривалката...