Във филма “ Лейди бърд” ( 2017 г.) главната героиня Кристин иска да напусне родния си Сакраменто, защото за нея това е малък и скучен град, лишен от култура. Когато обаче се премества, младата жена осъзнава колко красиво е мястото, на което е отраснала, и колко ѝ липсва. “ Не мислиш ли, че може би любовта и вниманието са едно и също нещо?”, пита я една от другите героини във филма. Разбира се, това невинаги е така, но има един специален вид внимание, който е признак на обич. Живеем във време, в което непрекъснато сме бомбардирани с образи и звуци от екрана, затова става все по- лесно да се разсейваме. Имаме толкова много, а някои хора поемат големи рискове в търсене на все повече и повече силни усещания, защото копнеят да преживеят нещо истинско. От друга страна, за да се изпълним с благодарност, ни е нужно само да се огледаме наоколо и наистина да забележим това, което е просто, но ценно.

   Скъпа Варна, ти си моят роден град и макар че никога не съм се срамувала от произхода си, осъзнавам, че често не съм ти обръщала истинско внимание, като че ли не се замислях, че някой ден ще те напусна и ще ми липсваш. Ти обаче ми даде много спомени и ме срещна с хора, важни за мен. Тук не е само болницата, в която се родих, но и тази, в която миналата година ми спасиха живота. Тук е игрището, на което като малка се учех да карам колело и колкото и да се страхувах, че ще падна, не се отказвах. Тук са алеите и сенчестите кътчета на Морската градина, които ме вдъхновяват и ми носят спокойствие ( да не забравя и “ вълшебното” мостче, по което понякога минавам със затворени очи, за да си пожелая нещо). А на Морска гара неведнъж съм гледала корабите, седнала на пейка сама или с някой приятел... На всяко от тези места чувам чайките, за които всички питат по какво се различават от гларусите. В София се събуждат с чай от лайка, а във Варна- с лай от чайка, нали? Така съм свикнала с тези птици и с вятъра край морето, че когато заминах да уча, забравих, че в столицата някои неща са по- различни. На бюрото си имам няколко рапана и миди, които да ми напомнят за плажа.

   Естествено, някои неща се променят. Надраснах площадките, но сега на тях има много други деца, които си играят. Някои от учителите ми се пенсионираха, една дори живее в Испания, но се радват да ме чуят и да разберат накъде съм се запътила в живота. Дори и да не се видим, аз помня какво са ми дали, а и те не са ме забравили. Затвориха лятната занималня, която посещавах в началното училище, но на нейно място има друга и все така водят децата до планетариума, за да си играят, и връзват люлка на същото дърво. Това много ме радва! Помня и една закусвалня, от която баба ми ми купуваше малки кроасанчета с шоколад, когато бях малка. Сега това място е пицария. Не съм забравила и двата супермаркета “ Пикадили”, които събориха. Още се сещам как изглеждаше отвътре онзи, пред който имаше щанд за сладка царевица, която ми носеше такава радост в детските дни. Сега обаче това не е празно, изоставено място, защото там има друг магазин.

   Помня и графитите, които заличаваха ( е, добре, често на тяхно място изникваха нови). Измазаха един подлез, за да скрият надписите със спрей под бялата боя, и после го изрисуваха с образите на български футболисти, придружени от информация за кариерата им. Тази идея ми допада, въпреки че не съм спортен фен. Понякога минавам и покрай едно училище, на една от стените на което стои надписът “ Тук се запознахме”, обвит от сърце. Не знам дали обичта на тези двама души е издържала проверката на времето, но се радвам, че тя не е забравена.

   Скъпа моя Варна, прости ми, че невинаги съм оценявала какъв на пръв поглед обикновен, но всъщност красив град си. Аз съм малко домошарка, но колкото и книги за пътешествия по целия свят да чета, когато вдигна поглед от страниците, ще се радвам да видя през прозореца родното си място. Не искам да живея в екзотична столица или шумен мегаполис, сред който се издигат небостъргачи. Знам, че на Земята има много интересни места, и за мен ще бъде удоволствие да ги посетя, но те не са родното ми кътче. Няма да те забравя и ще се връщам при теб. Няма да съм същата, нито пък ти... но мисля, че най- важното не се променя!

С обич ( и внимание),

твоя Лилия