Водна_лилия

32 резултата

Ново начало

- Мразя Нова година! – въздъхнах, облегнат на стената на онзи бар. Вратата беше отворена и отвътре долиташе мелодията на Happy New Year на АББА. Кардам ме погледна, леко повдигнал вежди:
- Защо? За първи път те чувам да казваш подобно нещо.
- Ама си е така! Всяка година е едно и също– гледаме телеви ...
402 3 6

SOPHIA- Schmetterling

София– Пеперуда
Пиша тази песен, за да ти кажа, че
мястото на пеперудата не е в клетка
и без значение от това, което казват,
те не заслужават никакви сълзи, мхм. ...
591 3 2

Войникът, който не можеше да пее

Когато внуците му се подготвяха да извършат някоя беля, дядо Делян ги усмиряваше... като им разказваше за лудориите, които самият той беше направил в детските и младежките си години. Синът му не одобряваше това и само клатеше глава:
- Така само им даваш идеи!
- Не, всъщност ги уча кои пакости си стр ...
603 3 5

Helene Fischer- Wann wachen wir auf

Хелене Фишер- " Кога ще се събудим?"
Как се стигна дотук?
Всичко около нас е леко размито
и никой вече не може да каже какво ни очаква утре.
Безкраен е хоризонтът. ...
634

Пътешественикът

Боян избягваше най-популярните маршрути. Като момче бе посетил най-известните дворци, музеи и паркове в няколко европейски столици, но всяка ескурзия го беше разочаровала. Той не бе споделил това на никого. Все пак тези забележителности бяха едни от най-известните в света и всички около него ги прев ...
629 1 1

Писмо до родния ми град

Във филма “ Лейди бърд” ( 2017 г.) главната героиня Кристин иска да напусне родния си Сакраменто, защото за нея това е малък и скучен град, лишен от култура. Когато обаче се премества, младата жена осъзнава колко красиво е мястото, на което е отраснала, и колко ѝ липсва. “ Не мислиш ли, че може би л ...
630 1 1

Краят на едно приятелство

Дълго гледам как Емилия се отдалечава, но не тръгвам след нея. Когато идвахме тук преди, винаги си помагахме с катеренето по камъните, които разделяха малкия и усамотен плаж от външния свят. Сега обаче знам, че тя няма да поеме ръката ми и нито една от нас няма да дойде тук отново. На мен ще ми липс ...
824 2 4

Некролог

Две числа и тире между тях –
няма снимка, само име и няколко стиха
и твоя некролог сред другите скриха,
но аз точно на това място се спрях.
Извини ме, аз не зная кой си бил, ...
807 3 2

Абитуриенти

И ето, вятърът отнесе глъчката омайна
и ехото заглъхна след нас...
тръгна всеки в посока незнайна
след последните думи: “ На добър час!”.
Казват: “ Споменът не умира, ...
733 3

Раздяла

От задната част на пикапа Макс гледаше стопанина си и тихо скимтеше. Дамян сякаш не искаше да обърне поглед към него и дълго остана пред къщата, говорейки със съпругата си Виолета. Кучето, което слушаше тихите им и тревожни гласове, отдавна вече усещаше, че нещо не е наред. Младата жена леко люлееше ...
854 5

Изборът на Ангелина

Трябва да минеш по моста със затворени очи и без да го докосваш, като в същото време мислиш за желанието си. Винаги съм считал това за сантиментална измислица, но днес имам нужда някак да подредя хаотичните си мисли и да намеря смисъл в това, което ми се случва. Искам да се чувствам отново сигурен.
...
2.1K 3 6

Среща с миналото

Докато вървя по заснежения тротоар, хората наоколо ме подминават, свили се в палтата си. Всички бързат да се приберат на топло и да си починат, никой не вдига поглед нагоре. Липсват усмивки, смях, тихо бъбрене... сякаш просто искаме да избягаме от студената, сива улица, а самотата витае из въздуха.
...
975 2 7

Между двата свята

Ставам от леглото и си вземам телефона от чантата, а на екрана светва часът: 3:10. Никога не съм стоял буден до толкова късно, но знам, че тази нощ няма да мога да заспя. Преглеждам имената в телефонния си указател- някои бивши съученици, които отдавна не съм чувал, близки и далечни роднини, учителк ...
1.8K 2 2

Любов – част 15 ( финал)

Следващите месеци не бяха по-леки, но Светлин все по- често се усмихваше и знаех, че той ще оздравее, ще получи нов шанс за пълноценен живот. Запомнила съм следните думи на Ванина от този период:
- Всъщност това, което ни свързва, е майка му. И двамата я наранихме, потънали в собствения си малък свя ...
1.8K 1 4

Любов- част 14

Отново бях доста заета- ходех в благотворителната агенция, прекарвах време със семейството си, често отивах и в клиниката. Имах много задачи, но знаех, че дните ми са пълноценни и прекарани с хора, които са важни за мен, затова бях щастлива. Носех на Светлин снимки на родителите му и му разказвах за ...
1.1K 1

Любов- част 13

Когато пристигнахме в София, останахме за малко вкъщи, а след това реших, че аз ще откарам Светлин в клиниката.
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...
1.1K 1

Баба Божана

Откакто се беше затоплило, баба Божана все по- често излизаше на пейката до площадката. Другите възрастни жени от квартала, които се събираха там, чуваха потракването на бастуна ѝ и малко след това тя сядаше до тях усмихната и с вечния си поздрав:
- Здравейте, момичета!
Мигом спираха разговорите за ...
756 2

Любов- част 12

По- късно същия ден отидох на църква със Светлин и леля му. Той отиде да говори със свещеника, а аз останах със Зорница и я наблюдавах. В храмовете много хора се кръстят автоматично и мълвят заучени слова, но тя беше съвсем различна- молитвите ѝ бяха съкровени и изпълнени с любов и вяра. След като з ...
1.4K 1

Любов- част 11

На следващата сутрин закусвах мълчаливо със Светлин на масата в неговата кухня. Усещах, че нещо се е случило, но чаках събеседника си да заговори. По някое време той вдигна поглед и промълви:
- Тази нощ сънувах как бях хлапе и с татко плувахме в морето. Той се гмурна, взе един рапан от дъното и ми г ...
1.2K 1

Любов- част 10

Когато отворих вратата на кабинета, Алина се усмихна и каза:
- Здравей, Венета! Радвам се да те видя отново. Ти си Светлин, нали? – тя раздруса енергично ръката му.
- Да, приятно ми е.
Седнахме на канапето и тя попита:
- Е, какво те притеснява? ...
1.2K 1 2

Любов- част 9

Известно време седях в чакалнята и се опитвах да бъда спокойна, когато жената, до която бях седнала, ми каза тихо:
- Притеснявате ли се за сина си?
- Той не ми е син.
- О, извинете, просто така си помислих. Видях, че сте доста нервна, и реших, че мога да Ви успокоя. Имате ли нещо против да си погово ...
1.3K 1 1

Любов- част 8

Вероятно Любов беше права за това, че не мога да помогна на хора, които не искат помощта ми, но искрата от младините ми отново се беше разпалила в мен и ме беше изпълнила с надежда. Светлин беше едва на двадесет и четири, пред него имаше толкова много пътища и възможности. Нима беше непоправимо, ним ...
1.9K 1 2

Любов- част 7

Прибрах се в София и се опитах да забравя за случилото се, но понякога се сещах за Любов. Фактът, че тя се бе затворила за мен, ме изпълваше с печал, но си припомнях, че помощта ми е била отхвърлена и няма смисъл да се измъчвам.
Неусетно се изтърколи зимата, раздадохме си мартенички и няколко дни по ...
1.6K 1 3

Любов- част 6

Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Любов изглеждаше много по- възрастна, косата ѝ беше изцяло бяла, някогашната ѝ перфектна стойка се беше превърнала в прегърбване, а очите ѝ бяха мътни и празни. В онзи момент се сетих за няколкото пъти, когато ги бях посещавала в последните месеци на Атанас. Любо ...
1.8K 1 1

Любов- част 5

Въпросната Ирина се оказа гостоприемна и отзивчива жена в средата на двайсетте, която с охота се съгласи да ми разкаже всичко, което знаеше за Любов.
- Живеех в този блок през цялото си следване. – обясни ми домакинята, след като беше напълнила чашата ми с чай догоре и беше отрупала чинията ми със с ...
1.3K 1 1

Любов- част 4

След погребението на Атанас писмата на Любов оредяха, а и телефонните ни разговори бяха доста кратки. Отначало предложих на приятелката си да поседя известно време при нея и Светлин във Варна, но тя учтиво отклони предложението ми. Един ден открито ми каза:
- Виж, Вени, в момента имам нужда от тишин ...
1.1K 1 1

Любов- част 3

Когато си млад, не обръщаш внимание на отлитащото време, но в един момент откриваш първия си бял косъм... осъзнаваш, че децата ти са вече в гимназията или в университета, а мисълта за следващия ти рожден ден те изпълва с тревога. Въпреки че остаряването е естествен процес, ние често не можем да се п ...
1.9K 2 2

Любов- част 2

Любов се записа да учи филология, а аз влязох икономика. Всъщност това не беше моята материя, дори нямах желание да уча висше, но родителите ми искаха да наследя бизнеса им, а аз нямах смелостта да им кажа, че не искам това. С Поетеска следвахме в доста отдалечени университети, но редовно говорехме ...
1.3K 1 4

Любов- част 1

В онази топла септемврийска утрин, когато за първи път видях Любов, из въздуха трептеше вълнение, защото беше първият ден на гимназията. Всички се побутваха, шептяха и се смееха... освен едно слабичко и ниско момиче встрани. То ту приглаждаше полата си, ту сресваше с пръсти черната си коса. Отидох д ...
3K 1 1

Съвети за начинаещи писатели

Здравейте отново, скъпи читатели на моя блог!
Днес искам да засегна една важна тема, а именно началото на заниманията с писане. Повод за това мое желание е един имейл, който получих от 9- годишната си почитателка Катя Мирчева. В него тя ми разказва, че е сънувала как е известна и успешна писателка, ...
1.3K 3 36

Изцеление

Беше топла августовска вечер. В малка българска къща Петър се въртеше неспокойно в леглото си.
В съседната стая сестра му Калина разговаряше тихо със съпруга си Явор. Двамата обсъждаха какво бе казал лекарят, въпреки че той казваше едно и също нещо всеки път. Петър едва бе прехвърлил трийсетте, беше ...
1K 1 19

Завещанието

На семейството ми
Катя не си бе представяла по този начин седемдесетия рожден ден на дядо си.
От малка си спомняше как нивите се размазваха, докато колата им ( стар червен Опел) стигаше до малкото, но китно селце. Помнеше всичките изтощителни празненства в градината, многото ядене и пиене, смеха на ...
1.7K 3 8