Писмо до татко...
Писмо до татко...
Здравей, татко...
Пиша ти това писмо, защото ти обещах, когато навърша пълнолетие, ако не си до мен, да те осведомя какво става в живота ми, как се развиват нещата с мен... Е, на моята осемнайсетгодишнина ти не си до мен, така пожела съдбата ли, мащехата ли, не зная, но е факт... теб те няма и аз в момента изпълнявам твоята единствена заръка...
Пиша ти...
Огорчен съм, татко... от живота, от съдбата... Помня, тате, как ми казваше и ме учеше на добро от малък... Онзи ден приложих наученото... А хората ми се изсмяха в лицето, когато купих на старицата геврече...
Тя просеше...
Не съм богат, татко... Не успях да се реализирам... Само смях предизвиквам на този свят...
Клоун съм...
Да, тате... с червен нос и от онези шапки-идиотки, които в Рая, при мама, са толкова актуални навярно...
Такава ми е професията...
Актьор в западащ цирк...
Разсмивам хората, но май повече отвън, отколкото вътре, на манежа... Снощи след представлението приютих познатия клошар, който всички отричат... В знак на благодарност той ми каза толкоз хубави думи... стопли ме неговата Благодарност, а на сутринта като че ли колегите ми страняха от мен... Не зная защо, предполагам, защото се забърках с просяци... Мислеха ме за глупак... Старая се да съм човек във този свят на Вълци, тате, но ми е трудно...
Момиче си нямам до себе си... Още един провал претърпях... Хиляди разсмивам, заради една плача!!! Всяка вечер... Не зная защо връстниците ми се хранят с женска плът!!! По наше време се ядеше свинско, агнешко... а днес... днес чувам реплики от сорта на: "Ще те скъсам", "Ще те изям", "Ще те излижа"... Не ги разбирам, татко... Може би съм старомоден моралист, който след минути излиза на манежа за поредния си номер, но не ги разбирам... Както не разбрах защо моята комшийка напусна живота ми... след като израснахме от малки винаги двама... Може би съм ти разказвал за баткото с мерцедеса, навярно той бе причината...
Това е, татко...
Преди да пратя писмото по гълъбите, все пак... искам да ти кажа, че аз всяко представление играя само заради един избран човек! Нарочвам си най-скромно облечения и актьорска злоба се влива в мен, само и само за да го усмихна!!! Тези са най-трудните... Изтерзаните от живота... Те най-трудно се разсмиват... Зная, тате, че хората от нашата професия по принцип се правят на интересни, само и само да ги забележи някоя яка, напращяла, както се казва на днешно време, мадама... Зная че повечето, играят заради нея, с цел в края на представлението да завържат запознанство и, едва ли не, да ахне въпросният свалян обект, но аз, тате, съм различен... Аз играя за хората от народа и може би затова съм сам... Че кой ще разсмива иначе... обикновения зрител?!
Тръгвам, тате... обявиха името ми... Трябва да изляза и да видя за кого тази вечер ще е моето представление... За скитника от дъното на залата или за изтерзаната майка и детенцето й в инвалидна количка...
Път ме чака, тате...
Оставям те да си допиеш отлежалото 50-годишно уиски, да гушнеш засуканата ми мащеха, която толкова те промени, и да си дръпнеш от пурата, която навярно гори в пепелника на масата пред басейна... Пък аз... аз все някак ще се справя, тате... Нали мама ми помага отгоре и бди над мен...
Твой обичан син...
© Р - п Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Стана ми тъжно и празно... Предизвика размисли и гняв и още, и още, и още...
-
Просто уникално.. въздейства ми наистина много силно..
-
Каквото и да кажа просто няма да е достатъчно.Красиво,силно,тъжно и пълно с толкова смисъл.Даваш много кураж на онези,които няма на кого да кажат "тате"!
-
Разтресе ме...
-
Много е хубаво!
-
хубаво е да има хора като теб..красива е душата ти..
-
Много дълбоко и емоционално, разтърсва с истината и болката в него, докосвам се отчасти до душевността ти чрез написаното. Дано скоро откриеш светлинка в мрака, който навява написаното от теб. Пожелавам ти го от сърце.
-
Просто нямам думи...Дори не знам какво чувствам в момента...Това е сред най-истинските неща, които съм чела! Поздрав от сърце!
-
Настръхнах! Толкова ежедневно вярно е , че ми се доплака .Поздрав пътнико ...
-
Ей...
Не тъжете приятели...
Животът е суров, само към навярно Съгрешилите с нещо , хора...
Всички почваме от нулата на този свят, но някой се развиват с помощта на Бог, или измами, или хиляди други средства и начини...
Другите....другите живеем, ден за ден...
Броим стотинките, и залците...
Мерси Веси за пожеланието, определено ще ми трябва,но хитрото още ми бяга:}
Целувки за всички.... -
Пожелавам ти цялото щастие на света! Не плача, а ридая! Милиони целувки за прекрасната ти душа!
-
Просто ти поставям една шестичка
Поздрави! -
на мен също ми е много трудно да кажа нещо.. това е най-доброто, което си публикувал досега според мен!
-
Уникално е!!!... Не мога да кажа нищо повече...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
