3.11.2019 г., 20:12

Писмо до теб

1.1K 0 0

Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.

Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога

толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,

когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,

освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надявам все 

някога да стигне до теб. Знам, че разстоянията убиват всяка връзка.

Преживяхме толкова хубави и лоши моменти.

Карахме се, сдобрявахме се...

Остана само едно. Ти да победиш предразсъдъците си.

Толкова го искам!!!

Иска ми се да те прегърна и да помълчим.

Да усещам топлината ти.

Да потъна в погледа ти.

Сгушена до теб... защото останалото си го знаем.

Защото между нас няма нужда от думи.

А до тогава...

Аз ще те обичам, а ти ще ме рисуваш.

Ще мечтаем за нашата картина,

нарисувана от теб и мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...