Nov 3, 2019, 8:12 PM

Писмо до теб

  Prose » Letters
1.1K 0 0

Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.

Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога

толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,

когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,

освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надявам все 

някога да стигне до теб. Знам, че разстоянията убиват всяка връзка.

Преживяхме толкова хубави и лоши моменти.

Карахме се, сдобрявахме се...

Остана само едно. Ти да победиш предразсъдъците си.

Толкова го искам!!!

Иска ми се да те прегърна и да помълчим.

Да усещам топлината ти.

Да потъна в погледа ти.

Сгушена до теб... защото останалото си го знаем.

Защото между нас няма нужда от думи.

А до тогава...

Аз ще те обичам, а ти ще ме рисуваш.

Ще мечтаем за нашата картина,

нарисувана от теб и мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...