Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.

Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога

толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,

когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,

освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надявам все 

някога да стигне до теб. Знам, че разстоянията убиват всяка връзка.

Преживяхме толкова хубави и лоши моменти.

Карахме се, сдобрявахме се...

Остана само едно. Ти да победиш предразсъдъците си.

Толкова го искам!!!

Иска ми се да те прегърна и да помълчим.

Да усещам топлината ти.

Да потъна в погледа ти.

Сгушена до теб... защото останалото си го знаем.

Защото между нас няма нужда от думи.

А до тогава...

Аз ще те обичам, а ти ще ме рисуваш.

Ще мечтаем за нашата картина,

нарисувана от теб и мен.