Навън валеше, беше мрачно, капки дъжд се стичаха по прозореца, чувах урагана как се вихри шумно, но беше красиво. Може би защото бях щастлив, някак в контраст с времето, нямаше какво да ми помрачи настроението. През това време си лежах на леглото и четях една книга, която бях си я купил преди две седмици, но все не намирах време да я прочета, радиото симулираше лек звук. Бях в началото на седма глава, когато пуснаха една моя много любима песен, която не бях слушал отдавна, колкото и слаб да беше звука, нямаше как да не я позная. Оставих книгата от дясната ми страна и се протегнах да усиля звука на радиото. Затворих очи и се унесох, не мислех за нищо конкретно, просто слушах и се наслаждавах на песента. Беше от онези моменти, когато сякаш света е спрял да се върти, когато в мозъка ти се е активирала някаква антивирусна система против всякакви мисли и размисли, сякаш тялото ти се носи безтегловно някъде, без да знаеш, без да те интересува къде, просто ти харесва и си щастлив там... някъд ...