16.11.2010 г., 16:13

Писмо (Първа Глава)

1.3K 0 0
1 мин за четене

По цялата стая се стелеше цигарен дим и мирис на никотин.
Стените, криви, пожълтели, с оронена мазилка отразяваха мрачния силует на средновисок мъж с цигара в ръка.
Неподвижен, втренчен в пепелника, разлистваше мисли, които го тормозеха от седмици.
Прашните говорители на старо - черно радио, възпроизвеждаха поредица от тихи звуци, които чуваше едвам.
В очите му липсваше емоция. Не мигаше, беше студен, сякаш дори не дишаше.
Единствените признаци, които подсказваха наличието на сърдечни конвулсии и циркулация на кръв във вените му, бяха страстните целувки с катранената отрова.
Подсъзнателно ползваше ритъма на барабаните за метроном.
На всеки четвърти такт плътен дим излизаше от носа му, а на деветия пресягаше ръката си към чаша, пълна със старо, отлежало уиски.
Отпиваше едри глътки, а бучките лед потракваха като ситни звънчета.
Облеклото му беше небрежно, но елегантно. Сакото правеше раменете му по-широки. Бялата риза контрастираше с черните дънки, а старите избелели кецове побираха в себе си  от нюансите и на двата цветови тона.
 Физиката му беше далеч от двете крайности. Черна коса, черни очи, гъста черна брада - стил неглиже. Не беше грозен. Не беше и красив. Беше себе си - изкуство, непосилно за всеки.
   Делириум. Той раздираше гърдите му, хищник, хранещ се със спомените му.
   Депресия. Тя го караше да посегне към пакета за поредната цигара, тя поеше черния му дроб с тежък, горчив спирт.
   Носталгията. Тя е морфинът във вените му. Подвижната система, по която се стича глюкоза.
   Любовта. Тя го поддържаше жив и придаваше смисъл в живота му. Той беше удавникът, а тя сламката.
   Последни акорди. До, ми, сол. Тишина.
   - Вие слушате новото...
Мъжки глас закънтя в стаята и върна душата в тялото на Майкъл. Скокна, взе карирания шал, проснат на закачалката, хвърли го на врата си и затръшна вратата зад гърба си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Стоилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...