Писмо самотно
Писмо самотно. До теб, който си наполовина океан... Искам да потъна в теб. Когато усетя дъха ти на морска пяна, дъха на водата, с която се храня - аромат на музика и обич, разтварям се като лунен лъч по лицето ти. Но ти... ти, който нямаш лице... ти, който наполовина си дух... ти, който си любимата ми илюзия...
... Ти дойде като морска буря. Мина през тихия ми бряг, разруши високите пясъчни кули и си отиде, преди да те видя...
... Остана топлината на близостта ти сънувана, бленувана, жадувана... Отново стоя в пустота. А водата изхвърля на брега спомена за твоята усмивка, осветена от блясъка на росата по тревите в косите ти, мой дом, мой небесен остров, ти!...
Ти, който обичаш.
И без въздуха мога... и без ръцете ти от вятър, които, докоснат ли, превръщат ме в жадна тъмнина, грабват сърцето ми и го давят по ръба на вълните... И без очите ти мога... онези далечните, близките, които остават като следи от сълзи по тялото ми...
Но без надеждата, че те има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Узунова Всички права запазени
Изключителен заряд има тази творба!
