Той беше човек с широко скроена душа. Обичаше да помага на хората. Все още не беше женен и имаше някой-друг лев настрана. Сам преживяваше по-лесно...
През една топла лятна вечер той се прибираше към къщи. Не бързаше за никъде. Реши да мине през парка и да поседне на някоя пейка...
Седна. Заслуша се в песента на щурците. Стори му се, че отнякъде долита плач на жена. Стана и тръгна да провери какво става.
На една пейка седеше младо момиче, което щом го видя да се приближава, ревна по-силно.
- Какво се е случило, госпожице? Защо плачете? Мога ли да помогна с нещо?
- Госпожа съм! – през сълзи отговори тя.
- Добре, госпожо! Мисля, че това не е толкова съществено. – Случило ли се е нещо лошо?
Сълзите се лееха от очите й като два ручея. Опитваше се да се успокои, но не можеше. Като накъсваше думите от риданията, започна да разказва:
- Имах съпруг, който ме изостави с малко дете. Избяга в чужбина! Сега съм сама и няма кой да ми помага! Как да изхранвам детето си? О, Боже..!
Силният плач я зада ...