19.04.2023 г., 10:58

Плакнене на мозъка

512 2 4
3 мин за четене

През далечната 2053 година великият учен М’Бомбари М’мале М’мале създаде инсталация за изтегляне на ядрената енергия от пърцуцата и реши да почине половин час преди откриването на следващото гениално приспособление. Пък се и налагаше – земната промишленост беше претоварена от производството на неговите полезни открития. Понякога даже успяваха да пуснат на пазара десети подобрен вариант на нещо – преди в изоставащите американски племенни съюзи да са завършили производството на първия…

И седна ученият да почива. Активно, разбира се – по препоръката на жена му, която като всяка жена разбираше от всичко и не можеше нищо.

С дясната ръка той изигра три сета тенис, с лявата посрещаше волейболната топка, с очи командваше компютъра в едновременната игра на сто дъски. И се намръщи, когато суперекстрахиперултра машината успя все пак да направи едно реми.

За отдих си пусна филм. И – странно нещо – остана зазяпан в него до края. Не го развълнуваха някакви фантасмагории за производство на въздух на Марс – планетата отдавна имаше нормална атмосфера, при това по-чиста, отколкото на Земята. Разбира се, благодарение на неговите открития.

Но го заинтригува идеята за живот сред внушения. Някакъв образ живееше с напъпила хубавица отскоро, но смяташе, че са женени отдавна, че е работник някъде си, че… Абе, с две думи – имплантирали бяха чипче в мозъка му. И не нормален чип, каквито носеха всички земни жители – съображения за сигурност, а чип, пресъздаващ измислен живот…

Ами ако… Да, ами ако…

М’Бомбари М’мале М’мале не вярваше никому. Негов девиз беше немного цензурното, но характерно за породата му кредо: „Бе, аз на тоя, дето толкоз години виси до дупката и не е посегнал, не вярвам, че на теб ли…“

И затова реши. Седна, помисли цели две минути, после се затвори в лабораторията и след цял час беше изготвил необходимата машинария. После влезе в нея и набра комбинацията на таблото…

Мигновено главата му се отпусна, но ремъците я задържаха вертикално и дадоха възможност ловката стрела да измъкне от носа му микромини чипа.

Сетне той отвори очи и погледна компютъра, разшифроващ записа…

-     М’Бомбари М’мале М’мале – новото име на Хайнц Шулц, хигиенизатор от Хамбург, обработен и превърнат в гениален учен с помощта на чип 888 555 и така нататък номер… Ще изтеглите ли чипа?

Леко замаян, ученият – бивш хигиенизатор, кимна и от микромини чипа беше изваден още по микромини чип, от който гласът разчете:

-     Хайнц Шулц, хигиенизатор, бивш Лоренцо Маньоне, рибар от Ница, обработен и…

На бившия гениален учен стана ясно. Но му беше интересно – колко микромини мини мини хептен чипове има в главата му. И започна проследяването – Хулио Варгас, Мачу Кристо, Пьотр Шибанюк, Мехмед Крувалъ… Докато стигна до Пею Кривогъзов, по прякор Правото…

Е, поне разбра отде иде… А сега…

Вратата на апарата се отвори и двама униформени го измъкнаха. После го метнаха пред вбесения шеф на охраната Кристобал Мариот, всъщност Джиджи Бернардо, на основата на Джулия Ландтаг, била като начало Кириако Дромион…

-     И тоя излезе любопитен, шефе… Да, носим го за преработка… Да, внимаваме – стоката е скъпа, помня…

И го повлякоха към далечната врата в края на коридора, върху която имаше табела: „Миялна – плакнене на мозъци“…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...