4.01.2008 г., 20:54 ч.

По молба на приятел 

  Проза » Разкази
1131 0 0
2 мин за четене

Залез слънце. Седеше на балкона на неговата стая. Пушеше. Пушеше и си мислеше за нея. Знаеше, че скоро едва ли ще я забрави...
  Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
   Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което излизаше, обаче излезе много по-различна от другите. Жоро никога не е вярвал, че ще каже "обичам те" на момиче като нея, но явно тя бе специална и заслужаваше да чуе тези думи, излезли от устата му.
  Габи обаче не мислеше така, за нея той беше само мимолетна връзка, имаше чувства към него, но за любов дори не можеше да се говори!
 Тя го остави. Остави го сам със сърцето в гърдите си, което биеше за нея и с думите "обичам те", които не спираха да излизат от устата му, докато тя не се скри от погледа му...
   Жоро се прибра у дома, седна в леглото и се загледа в една точка. Осъзна, че го боли, даже много го боли. Разбра, че първото момиче, което обича, си тръгна и няма да се върне. Искаше му се да чупи, да вика, да удря нещо... след малко тази вълна на ярост премина и той осъзна, че не може да мрази или дори да се сърди на Габи. Просто той не е означавал за нея това, което тя е означавала за него. Явно не е била достатъчно щастлива (не защото някога той й е отказал нещо) или е искала да открие любовта на живота си, а това да не е бил той...
   Жоро остана няколко дена вкъщи, без да излиза, имаше нужда от уединение...
   Повечето време прекарваше на балкона, загледан в далечината, мислейки за нея(въпреки всичко станало, той още я обичаше)...
  Скоро след това започна да води предишния си начин на живот, всичко беше по старому, излизаше с приятели, дискотеките, ритането на футбол в парка, всичко... само едно нещо на успя да се промени - мислите му за нея...


шест месеца по-късно...


Залез слънце. Седеше на балкона на неговата стая. Пушеше. Пушеше и си мислеше за нея. Знаеше, че скоро едва ли ще я забрави... Габи, въпреки времето, което мина, тя още бе в сърцето му... Жоро много добре знаеше, че светът не се свършва с това, че едно момиче (Господи, колко невероятно момиче беше тя за него) те е оставило, но следващия път, когато тръгнеше да казва на някоя, че я обича, щеше да го обмисли много добре...
  Изгаси цигарата и си каза тихичко - Габи!!! Дълбоко в съзнанието си си помисли - първото момиче, което обичам, дано само не е и последното...

© Деси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??