По-щастливи
Някак си всичко се е разпиляло, останала е само бездната, в която съм аз и моята няма душа, която известно време спря да ми говори.... мълчание... тишина, в която откривам онова, което дълго време не съм поглеждал. Моето променено съзнание, от което изплуват спомени... Вечер е и отново тръгвам без посока... преминавам през мрака, но нося светлина. Преди си мислих, че зная, но животът е неузнаваем...
Ние, хората, сме сложно устроени... винаги търсим и се надяваме, че ще намерим онова, което ни е страх да погледнем на дълбоко в себе си... и така търсим, но не откриваме, защото сме забравили да потърсим там, където е по-възможно да открием истината. Не е ли животът една игра, в която всеки ден печелим и губим...?
Печелим пари, приятелства и срещи, но не усещаме как губим себе си... идва мигът, в който сме объркани от всичко и не знаем къде сме и какво правим...?
Започват питанките в главата... разумът не ни помага, а сърцето е слабо... то се моли за светлина... Тогава разбираме, че не сме съвършени, а зависими от толкова много неща... Идва страхът, който ни прави слаби, а ние бягаме от него...
Толкова сме слаби, че ни е страх да погледнем собствените си страхове... те са в нас... не някъде другаде, а в нас... и само когато се изправим лице в лице с тях, можем да ги оборим... Страх... това е заблуда на ума... слабост, която само силната вяра и воля може да победи...
Идват рисковете, които ни карат да действаме, въпреки всичко... иначе бихме тъпчели на едно място... Има една сила в нас, тя е част от нас и ние сме свързани с нея... Това е силата... Това е Творецът... Онзи, който не се побира в иконите и не е пред олтара, а Онзи, който е навсякъде във всичко... който е в самия себе си...
Когато видим тази светлина в себе си, ще я видим и в околните и ще сме по-щастливи въпреки всичко...
© Бен Ар Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много истина видях,но каквито и да са думите,колкото и истински-не почувствам ли,няма да мога да се отърва от вътрешното неспокойство...Прекрасно си го написал и аз се гордея с теб-Бог е в теб и ти в него и заедно сте едно цяло,това за мен е формулата,да знаеш че не си сам,в всяко едно време ти работиш за себе си и усъвършенстването си даже и когато си слаб-ти работиш,крайната цел е че пак ще отидеш при Бога независимо колко трудности, слабости си имал
Обичам те!!! -
"Как по дяволите ! Как очите ми да продължават да гледа дори избодени и побити на колове ? Как сърцето ми да продължи да тупти изгарящо на кладите ? Как ръцете ми - отрязани и кървави да могат да прегръщат , да милват , да докосват и лекуват ?! Как душата ми вюлнееща с вятъра да бъде кротка , примирена и спокойна , в един свят на извращение , където боговете слизат само за да бъдем пешки в техните ръце ?!
Аз зададох моят въпрос . Правилен или не... Моят въпрос.... Но не искам твоят отговор , о Всемогъщи !
Не искам отговорите на идолите , който сами пратихме , за да ни наказват отрекли се от нас - техните създатели.
Искам отговорите на земята - където си ТИ. Искам отговорите на водата - Където си ТИ. Искам отговорите на вятъра - където си ТИ. Искам отговорите на въздуха - където си ТИ. Искам отговорите и на хората - Където си ТИ. И където не си !"
Та... идеята е, че реалността срива даден тип хора, а други калява, дарява с мъдрост... и красота
Поздрави още веднъж -
Браво, Бен!Продължавай да пишеш!
-
ок няма проблеми.!благодаря на всиЧки вас
-
А ти...Ти / умишлено с главна буква ! / си много талантлив.
Не спирай !
Браво !!! -
Браво!
Поздравявам те за тези мисли!
Трудно е, да се борим със страховете си и в повечето случаи неприятно... -
Ако ми позволиш, бих искала да ти отговоря с част от мой разказ
Като в никакъв случай, не искам да го приемеш като засенчване на твоя...Вярвам, че ще го усетиш, но за всеки случай ще изчакам, разрешение
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
