По-щастливи
Някак си всичко се е разпиляло, останала е само бездната, в която съм аз и моята няма душа, която известно време спря да ми говори.... мълчание... тишина, в която откривам онова, което дълго време не съм поглеждал. Моето променено съзнание, от което изплуват спомени... Вечер е и отново тръгвам без посока... преминавам през мрака, но нося светлина. Преди си мислих, че зная, но животът е неузнаваем...
Ние, хората, сме сложно устроени... винаги търсим и се надяваме, че ще намерим онова, което ни е страх да погледнем на дълбоко в себе си... и така търсим, но не откриваме, защото сме забравили да потърсим там, където е по-възможно да открием истината. Не е ли животът една игра, в която всеки ден печелим и губим...?
Печелим пари, приятелства и срещи, но не усещаме как губим себе си... идва мигът, в който сме объркани от всичко и не знаем къде сме и какво правим...?
Започват питанките в главата... разумът не ни помага, а сърцето е слабо... то се моли за светлина... Тогава разбираме, че не сме съвършени, а зависими от толкова много неща... Идва страхът, който ни прави слаби, а ние бягаме от него...
Толкова сме слаби, че ни е страх да погледнем собствените си страхове... те са в нас... не някъде другаде, а в нас... и само когато се изправим лице в лице с тях, можем да ги оборим... Страх... това е заблуда на ума... слабост, която само силната вяра и воля може да победи...
Идват рисковете, които ни карат да действаме, въпреки всичко... иначе бихме тъпчели на едно място... Има една сила в нас, тя е част от нас и ние сме свързани с нея... Това е силата... Това е Творецът... Онзи, който не се побира в иконите и не е пред олтара, а Онзи, който е навсякъде във всичко... който е в самия себе си...
Когато видим тази светлина в себе си, ще я видим и в околните и ще сме по-щастливи въпреки всичко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бен Ар Всички права запазени
Обичам те!!!
