МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4089
27.06.2021 г., 8:01 ч.

По следите на изгубената краткост 

  Проза » Други
507 2 19
5 мин за четене

                      /поток на безсъзнанието/

 

 I. Стихотворение

 

  Марсел Пруст

  стоеше в пруста, безуст.

  Пусто е!

  Ложето на Прокруст

  изкуство е.

 

  II. Стихотворение в стил модерн

 

  Марсел Пруст

  стоеше в пруста

  безуст

  пусто е

  ложето на Прокруст

  изкуство е

 

  III. Роман

 

  Марсел Пруст стоеше в пруста, безуст. Пусто е. Ложето на Прокруст е изкуство.

 

  IV. Роман в стил модерн

 

  Марсел Пруст стоеше в пруста безуст пусто е ложето на Прокруст е изкуство

 

  V. Пиеса

 

   – Марсел Пруст?

   – Стоеше в пруста, безуст.

   – Пусто е!

   – Ложето на Прокруст е изкуство!

 

  VI. Хайку без запетайки със съкратен сричков и удължен стихов момент

 

  Марсел Пруст

  ядеше в пруста кускус

  с Ян Хус.

 

  VII. Трагикомедия в стихове

 

  Марсел Пруст,

  безуст,

  ядеше в пруста кускус

  и муса на Ян Хус.

 

  VIII. Реклама

 

  Кускус от Беларус? М-м-м, страхотен вкус! Хрус-хрус!

 

  IX. Свръхкратко стихотворение пиеса за възрастни

 

  *Хрус-хрус, дибидюс!

 

  X. Турски сериал "Страданието на бедната ранена и гладна птичка"

 

  – Кускус!

  – Сус, бе! Урсуз!

 

  XI. Кратък криминален роман

 

  – Къде изчезна Марсел Пруст?

 

 

27.06.2021

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, но не мисля, че спасяването на едно живо същество е спам. Ако се наложи, ще напиша стихотворение, за да е по темата. Но сега съм повече заета с това, как да го нахраня. Червеите са повече кожа, вътре няма почти нищо, но ще пробвам. Благодаря!
  • Хванах му паяк, но не ще. Купих му бели червеи - не ще. Пие само вода от пипета и айрян. Дано да не му се отрази зле тази диета.
  • На мен ми се струва, че е лястовиче. Надявам се от снимката да личи. Не разбирам много от птици.
  • Гедеон, смяна на приоритетите. Едно лястовиче тази сутрин е падало от гнездото си на нашата тераса. Така че то е в центъра на вниманието сега. Неговата снимка ще постои известно време на профила ми. Не се сърди, човече!☺
  • Блу,☺! Красимира, "Обичам чесъна, мирише на салам" - Корней Чуковски, "От две до пет". Валентине, Хайкутата ти са се получили, според мен. Снимката ще сменя, когато излезе следващото стихотворение, което е в "Чакащи". Знам, че ще ти е мъчно, но... А Хайкуто, което търся, според Стойчо, в коментар под едно друго мое произведение, е кучешко, но не е прав.

    Търся Хайку с Хъс на Хус,
    да е рус и с мощен бус,
    да живее под ЕлбрУс.
    Да е манекен и снажен,
    и богат, и много важен.
    Да разбира от афъски
    и да не е Хъски. ☺

    Благодаря ви!
  • кус-кус... прияде ми се карпуз, край
  • Благодаря. Сега виждам, че съм оставила "жанровото определение" за хайку отпреди появата на кускуса и малко не отговаря. Ще трябва да преработя или определението, или хайкуто. Но ми харесва идеята за "хайку без запетайки", където се получава разносмислие, в зависимост от запетаята. Всъщност това беше целта ми - да покажа колко са важни препинателните знаци и че те могат да определят дори и жанра на едно произведение. Както и подреждането на думите. Паузите, вертикално или хоризонтално, в с и ч к о носи допълнителен смисъл. Не знам защо все ме напъва да римувам хайкутата, нещо не ми звучат подходящо за българския език в оригиналния си вид. Броят на сричките изисква разноритмие, затова е толкова трудно да се напише стойностно хайку, струва ми се. Де факто, хайкуто е кратък свободен стих, а те се пишат трудно.
  • Свежо и усмихнато! Забавлявах се с идеята от няколко думи да се постигнат няколко литературни жанра
  • Дано да съм те отървала от баксуза, Надежда. Само да не стане от баксуз на кутсуз! ☺ Леле, май ще трябва да пиша продължение! Нещо от рода на "Кой се страхува от Марсел Пруст?" може би? ☺
  • Разсмя ме, Мария! А днес определено съм "баксуз".
  • Ами просто е, няма нищо за разбиране☺☺☺. Трябва да п о ч у в с т в а ш !☺Романът "поток на безсъзнанието" претърпя неочаквана и за мен еволюция. Отначало трябваше да бъде само едно изречение, което да се "изхитри" да звучи и като стихотворение, и като проза, и като пиеса, и като сериал и т.н. Обаче изневиделица някъде по средата се пръкна кускусът заедно с Ян Хус /личи си по римата - вече не е на -ст, а само на -с/ и стана тя, каквато е в момента - манджа с кускус. Обаче щом аз си се смях, когато го писах, надявам се поне да е забавно. Колкото до снимката, сега няма да я пускам, трябва да й съчиня ново произведение.
  • Впрочем, като стана въпрос за тази снимка, мога да споделя една подробност от "кухнята" на другия ми роман. Този динозавър е от снимката на корицата на една тетрадка, която гледах непрекъснато, докато изграждах образа на Персефина. Така че това е прототипът на една от героините на "СО-вид". За целите на "По следите..." само я посипах с малко кускус. Не жали толкова за другата, пак ще я пусна някой път☺.
  • ☺☺☺Много разумен въпрос. Отговорът е - единствено по фонетични и римни причини. Може евентуално да се предположи, че е безуст, защото пише дълги романи, яде кускус, защото това се свързва с Изтока, а той е предвидил прозорливо Истанбулската конвенция, обаче тя е в разрез с църковния морал, а Ян Хус е бил свещеник и е изгорен заради свободомислие. Но дали е така, само авторката може да каже, а тъй като тя и представа си няма, може би трябва да организираме спиритически сеанс, за да разберем☺. Сегашната снимка е илюстрация на лакомията - ако ядем кускус без мярка, ще се превърнем в нещо като Персефина Матадорска. Прелестната снимка не е изчезнала като Марсел Пруст, но старахотната мацка на нея е прекалено фина за любителка на кускус и няма как да бъде антиреклама на лакомията.Впрочем, не знаех, че Марсел Пруст е бил хомосексуалист, току-що го прочетох.Сега си обяснявам коментара на Дон Бъч. Но явно потокът на безсъзнанието ми е доловил нещо, за да поражда творбата ми подобни асоциации.
  • Изповедалнята е на Асенчо, извинявам се и на двамата. Чета отгоре-отгоре и правя глупави грешки.
  • А, не! Аз съм с вкус и чак такива не ги пиша☺. Тук смисълът малко отстъпва на фонетиката, пък и трябваше да са максимално кратки. Не всеки е Хемингуей. Толкова мога. До Хус и Пруст дибидюс не мога да го докарам - не ми позволява поетическият канон, но виж - Хус и Хюс /Артър/ - защо не! Но само в дружеска беседа. В сауната, например. Хюс, доколкото знам, е рисувал повече девойки, нежели същества от мъжки пол. И никакви такива-онакива. Аз да не съм Васко с неговите изповедални, я!☺Но ако съдя по оценките или по липсата им, този мой авангардизъм не се приема много добре.
  • На пръв поглед може да изглежда твърде авангардно, но е оригинално и остроумно. Определено ми харесва.
    (ако позволиш допълнение):
    XII. Съвременен жълт журнализъм:
    "Пруст и Хус, на път за Беларус, похапват си кускус, облизват кукуруз и вкусват своя вкус. Доксан-докуз, двамина дибидюс. И Пруст, и Хус".
  • Благодаря.
  • Хубаво.
Предложения
: ??:??