Новогодишно празненство на ТАЛИЯ (Териториална Агенция за Либерални Изследвания на Явленията). Обща банкетна маса с въздълга бяла покривка. Веселбата е в разгара си. Камерата ни пренася под масата, където една жена „на четири крака” пълзи заднишком и се сблъсква в друга, която съсредоточено върши нещо, също „на четири крака”.

- Аууу! Петрова, какво правиш тук долу?!

- Иванова!!! Ох, изкара ми акъла! Ами нищо, търся... търся обецата си.

- Я не ме будалкай! С две обеци си!

- С две, с три, с колкото искам ще съм. Ти ли ще ми държиш сметка с колко да ходя?!

- И защо я търсиш тук, под обувките на шефа, като седиш на другия край на масата?!

- Оооо, Иванова, коя си ти, че да ми забраняваш къде да ходя?! Да си чувала за свобода на придвижване, за обмен на идеи и.... ъъъ... други европейски ценности?

- Чувала съм, чувала съм... Ауууу! Каккккк-во е това нещо там, Петрова?!...

- Кое по-точно?

- Това, което виси от разкопчания цип на шефа! Ужас!... Не го очаквах това от теб!

- Иванова!!! Ти за каква ме имаш? Ми може да му е топло на човека... Като няма никаква климатизация тук долу... Та не разбрах, а ти какво правиш под масата?

- Кой аз ли?...

- Не ми отговаряй с въпрос, като студент на трета поправка! Точно ти!

- Ъ-ъ... Падна ми се парата от питката. Тъкмо я показвах на Димитров, тя пък се изтърколи насам, последвах я, и що да видя – правиш... климатизация на шефа!

- Я не ме будалкай! Бъдни вечер е след два дни! А бе, Иванова, гледам те цяла вечер и се чудя. Всички колежки с официални рокли, само ти с панталон. То верно, че по-добре кюфте в панталон, отколкото кюфте в рокля, ама ти да не би да си знаела, че ще ти се изтъркули... хм... питката насам? Та да не си зяносваш чорапогащника!

- Оооо! Присмял се хърбел на щърбел! Или по-точно плескавица на кюфте! Ей сега като започнат танците около елхата и класическият рок, ще разбереш защо съм с панталон. Ох, ама какво разбираш ти от рок! Знаеш само „Бяла роза” и Дунавското...

- Аууу, културтрегерката тя! А бе, като каза „Димитров”… Той като се пенсионира след първи и оваканти мястото на Началник отдел, ти да не би?... Затова ли долази тук, да пускаш вербална… пардон, орална молба за тази длъжност при шефа?

- Глупости, Петрова! Аз толкова ниско не се целя. Едно птиченце ми каза, че готвят шефа за... Не, не, тайна е. Няма да ти кажа. Само ще намекна, че в Министерството ще вземе и мен!... Знаеш – ново служебно правителство, нови назначения, нови кадри...

- Стига бе! Наистина? И като какъв кадър? Като чистачка? Пардон, хигиенистка?

- Завиждай ми! А ти ще останеш тук да крепиш конвектора на следващия шеф! Дано поне да е външен и да не знае, че си продухала климатиците на всички мъже в отдела!

- Слушай, скучубро, ако те хвана, ще омета пода с теб!...

- По-полека, че аз ако… Я, Василев! Ти пък какво правиш тук?!... И ти ли, Бруте?! Не ми казвай, че си минал на отсрещния бряг, само заради онова вакантно място!

- Колежки, горе на масата всички следим със затаен дъх дълбокомисления ви диалог. Добре, че шефа го хвана уискито и задряма. Нямаше да ви прекъсвам, но след малко от счетоводството идва Николов, дегизиран като дядо Коледа. Ще раздава пликовете с премиите. Горе решихме – първо да го посрещнем, а после вие може да продължите...