Под небето и под луната нищо ново 2

             След полувин час идва смяната. О, имам още време, няма да затварям страничката на спомените...

Звън на Скайп.

'' Татко Пепи, избрана съм за стаж в Брюксел в правна комисия към ЕП, ще ти изпратя самолетен билет да ми гостуваш за  15 дни ''.

Беше едно незабравимо преживяване, макар и за кратко време, само 15 дни в Брюксел...

Звън на Скайп.

'' Татко Пепи, изпращам ти самолетен билет до Лондон, и тук има абсолвентска вечер. Ще те запозная  и с Паскал. Много добро момче, французин,... все едно виждам теб в него. Татко, вечерта ще бъде  само майка му. Изпращам ти наши снимки от Лил, Паскал е от там.

Чакаме те....С обич Глория ''.

             Отново се почувствах млад  сред млади и жизнени момичета и момчета, радостно стискащи дипломите си и с истински усмихнати лица.

Последва бал на абсолвенти и гости.

Момчето Паскал,... наистина мое копие. Усмихнат, приветлив млад французин.

Дано бъдат щастливи, ги благослових тайно.

Майка му Мариана, типична  френска дама, но не превзета и надменна, дали се харесахме от пръв поглед покрай децата ни, дали почувствахме доверие един към друг.

- Мосю Пиер, искам да ви доверя нещо. За разлика от доста момчета, Паскал израстна без бащина грижа. Жерар, баща му, ни изостави когато беше едва осем годишен, бил намерил голямата си любов в живота чак в Кан...Какво да правя, дадох му пътя, изтрих го от живота ни. Продадох семения апартамент, купихме друг за родителите ми, а те предоставиха своя по-просторен на нас с Паскал.

Не клюмнах, а с помоща на родителите си се стабилизирах морално,  физически, икономически. Разширих семейният ни бизнес, използвах конюнктурата на пазара и закупих пустеещи сгради, преобразих ги в бутици и изложбена галерия.

Не паднах духом, не се поддадох на съблазни, опора за всичко ми бе Паскал, инвестирах в него така да се каже и не съм сгрешила. Радвам се за децата.

Мариана говореше твърдо, без нотка съжаление за бившия си или прошиляна младост.

- Мадам Мариана, дъщеря ми има подобна нерадостна съдба, майка й ни изостави безпричинно, имахме всичко за добър нормален живот,... ноо, ни изостави. Тя израстна само с мен. винаги си спомням думите й '' А ти  няма да ме изоставиш, нали...'', не я изоставих.

Заживяхме в Гърция за да разсеем нелепите приказки. Трудно беше, мъж да се грижи за подрастващата си дъщеря, но успяхме и ние с помоща на родителите ми

Радвам се и аз  за двамата, въпреки липсата на един от родителите,  че все пак са успяли.

- А вие мосю Пиер, имате ли жена до вас, там в Гърция или в България

- Не мадам, нямам... Не исках да се раздвоявам между обичта  към дъщеричката  си и друга жена, би било предателство.

- Да танцуваме Пиер... Да се  веселим заедно с децата си, извинявай, че зачовъркахме тази тема. Все пак децата ни са си я споделили един-друг и това може би ги е обединило и свързало  още повече.

Беше прекрасна седмица за нас четиримата...

Разменихме с Мариана Емайли, , телефонни номера и я поканих в Атина.

Дойде. Един прекрасен месец заедно мина като днешния ден. Преоткрихме ли обичта...

После аз ходих в Лил.

Не си обещавахме нищо, но чувствахме една наша си привързаност...

Звън на Скайп.

'' Татко Пепи, с Паскал сме назначени към Правната комисия в ЕП в Брюксел.

Предоставиха ни съседни апартаменти. Работата ни увлече, интересна и доста отговорна, с възможност за пътуваме из страните на ЕС.  Очаквай самолетен билет''.

               Затварям страничката на спомените, всеки момент ще дойде сменника. Въздъхнах дълбоко, еех, живот, живот като един миг, а съм още твърде млад за да се обезкуражавам.

                Настойчиво звънене на мобилния ми ме извади от размисли.Погледнах разсеяно, Рая

- Да госпожа Рая, как сте

- О, Петър във влака съм и реших да ти се обадя. Поканата за неделя все още важи , нали -смееше се тя - Как си

- Благодаря добре, приятна изненада госпожо  Рая,... важи разбира се - засмях се - Казвай къде и кога можем да се срещнем.

Като за първа среща всичко мина добре. Преструвахме се, че нещата които ги гледахме всяка неделя и знаехме наизуст, по Монастираки, Акропола,  са ни интересни и сега все едно ги виждаме за пръв път.

- Госпжо Рая, нее, просто Рая, мога ли да ти се обаждам след работно време - смотулевих

- Разбира се, не се притеснявай, даже ще ми е приятно, около 20  и 30 часа, винаги съм си в къщи.

Засмях се, може би малко ехидно.

- Какво, нещо сгреших ли - попита тя

- Нее, спомних си един нашенски стар виц между двама приятели

'' Ох, тази моята не мога да в намеря -оплаква се единия

    А аз, нямам тези притеснения -похвалил се другия- От как й купих мобилен, позвъня й и винаги си е в къщи ''

- Наистина ли - усмихна се тя - Просто понякога искам са остана сама със себе си, или очаквам обаждане от Австрия, но те са с един час назад.

Не обърнах особено внимание, но е права, човек има нужда  и от почивка, да гледа тавана в  спалнята и да се унесе в спомени.

Срещите ни зачестиха. Чаках в събота вечер на статмо Лариса. Понякога тя ме изпращаше до крайната спирка на 611, аз заминавам за нощно дежурство, тя се прибираше.

При разходките ни из Атина смутено се хващахме за ръце, или тя ще ме хване под ръка.

Зряли хора, а нерешителни...

Доблизвахме фунийките сладолед седнали в парка.

Две гълъбчета подскачаха пред нас, или по-точно мъжкият подскачаше, а женската, дребничка се въртеше на едно място. Допираха човчичките си, погалваха се по шийките, после пак човчичките...

- Виж Петьо, целуват се - замечтано продума Рая

- Даа, такъв е животът - разсеяно отговорих

- Виж, виж ги сега... - продължи тя - И женската не мърда

- Амии, инстинкт за продължаване на рода.

Тя само въздъхна и погали ръката ми.

- Може ли,... искам да те целуна

Какво, да се съпротивлявам ли.

- И аз, искам Рая...

Замряхме в продължителна целувка. Е, все пак малко или много се съобразявахме, поне ръцете ни останаха безучастни и не пипаха.

Тя само поклати неразбираемо глава, погали лицето ми.

               Очертаваха се някакви празници. Ще я поканя в къщи, може би и тя го иска, но...

- Рая, дано не прозвучи глупаво и нахално, искаш ли да...

- Искам - не ме остави да довърша.

- Да вървим тогава - решително казах - Имам за пиене, ядене, а и може би имаме и толкова неизказани неща. Не се притеснявай, живея сам.

Тя само дпверчиво стисна дланта ми.

След общите приказки и наздравици

- Хубаво жилище, подредено, ти каза сам...Жена ти, децата ти в България ли са.

- Дълга история - неловко отговорих - Но с няколко думи ще се постарая да ти отговоря.

И започнах Одисеята си. Тя само сбръчваше вежди, поглеждаше ме, притаила дъх и слушаше.

- Е да, животът наистина се изниза неусетно. Добре, че дъщеря ми повярва в мен и взаимно си помагахме в тежки моменти, израстна без майчина ласка, а аз без съпруга...

Премигах учестено, може би да прикрия навлажнелите си очи, спомняйки си за трудностите.

- Ами това е в общи линии, а теб какъв вятър те довя в Атина - попитах тихичко.

Тя въздъхна отново, погали ме плахо.

- Същият, както и теб...Завърших Немска езикова гимназия, срещнах голямата любов на младежка забава. Георги, беше завършил МЕИ и вече работеше. Омаяхме се взаимно, оженихме се, народиха се две момчета. Задочно завърших Счетовоство и контрол в Университета, бяхме семейство за пример. Но кой ли ни завидя...

Георги беше вече Началник смяна, когато стана голяма производствена авария, убити, ранени, той беше измежду убитите...

Изведнъж светът за мен се срина. Залинях, разболях се.

Тогава свекърва ми, майката на Георги ми каза

''- Рая, дъще, съвземи се, имаш две деца...Съвземи се, каквото и да правиш не можеш го върна, не погубвай децата си ''

Думите й ми подействаха като допинг, моите родители също ме подкрепяха...Бяха прави, имах две деца, трябва да живея заради тях.

Преобразих се. С насмешка подминавах разни подмятания за интимности, мъжете не ме интересуваха, даже за някои работи бях по-  мъжкарана и от тях. Отчетох го после като грешка, защото загубих женствеността си, '' пресъхнах'' както казват старите баби, а бях още много млада. Децата  растяха без бащина ласка, грижа и подкрепа, колко могат да заместят  дядовците един баша.

А майките ми пак ме насърчаваха '' Намери си мъж до теб и баща за децата, не се отказвай, млада си...''

Е, намерих го. Запознаха ни с Тодор, Тошо, дето ви е съсед няколко къщи по-нагоре, Добро момче, не пие, ерген, обясних му всичко и, че не мога да имам повече деца. Като че ли ме прие такава, но само като че ли. Нямах нищо против, че се застоява при родителите си, чаках го по нощите без да мигна. Веднъж слязох да го търся на първия етаж, а той легнал в леглото си и блажено спи. Хайде, не съм такава жена, че да не търпя без секс, без ласки, то и секса му беше толкова...

Но ме притесняваше друго, децата  от жизнени момченца, станаха плахи, несигурни, робски подчинени. Седнат на столовете си, рисуват си нещо или драскат в тетрадките си, никой не им обръща внимание, все едно са неодушевени предмети, може и да са стояли и гладни докато аз съм на работа.

Веднъж слушам.

- Лельо Таня, може ли чаша вода

Тя само кимна. То като сянка взе чаша, напълни я от чешмата

- Ще изпиеш ли пълна чаша вода, или само разхищаваш,...водата струва пари

- Не, половината е за братчето ми Добромир - рече смирено то

А вечерта се наплаках хубавата, в очакване Тодор да благоволи да се качи при нас.

Подучух, че леля Таня, майка му, разправяла из махалата

'' На, нашия Тошо докара в къщи не едно, ами три гърла, да ги хрантутим на тази скъпотия ''

А аз заради децата купувах от супермаркетите храна, деликатеси, лакомства за всички, не само за мен и децата и да вдем скришно, нали уж сме семейство...

- Мамо, не искаме вече тук - проплака Добромир - В къщи си ни беше много по-хубаво, искаме в къщи, тук даже не можело и да се смеем.

Изпратих ги  две поредни смяни на детски лагер, с надеждата, че нещо може да  се промени.

Нищо. Не издържах, бях отново отнесена, разсеяна...

Вечеряхме както обикновено мълчаливо, само телевизора  бръмчеше с еднообразието си и трябва да се надвикваш с него. Залъците засядаха в гърлото ми.

Станах решително и го изключих от мрежата. Тишина.

- Вижте какво, няма защо да се измъчваме взаимно. Тодор ме покани да живеем заедно, исках и аз като  всички нормални  майки, децата ми да имат мъж до себе си, да чувстват бащина обич и закрила, децата с нищо не са виновни за отношението ви към тях...

Не искам  да живея повече с вас и у вас... Тръгвам си и няма да хрантутите повече три гърла.

Децата се върнаха от лагер и заживяхме отново тримата в нашия апартамент.

А децата растяха, ходеха на тренировки по футбол, аз ги занимавах по немски език. Усещах, че нуждите им вече са по-големи, и те искат да са като другите деца, макар и без големи претенции за маркови дрехи или нови мотопеди.

Дойдох в Атина. Родителите ни  поеха грижата  за тях. Завършиха Електротехникум и като всички  момчета  тръгнаха за коли в Австрия. Знаеха езика, имаха подкрепата  от мен...

Сега, дали са успели или не, всеки разсъждава по своему. Устроиха се около Грац с постоянна работа, успяха да си купят селска къща на около 12 километра от Грац, посока Унгария.

Добромир сега работи във ферма, наблизо до къщата им, а Станимир е в Грац в Завод за бира и безалкохолни. Ожениха се. Едната снаха е австрийка, работи в пощата на селото, а другата словенка, заедно са със Станимир в Завода. И чакаме бебета...

- Браво - искрено казах - Поне човек да е удовлетворен в живота от децата си.

Рая си пое дъх, облиза устни и продължи отново тихичко

- А и мен нищо не ме задържа в Атина, ти поне имаш собствено жилище, а аз съм на квартира.

Там все с нещо ще съм им полезна, пък и може да...- засмя се тя и допълни - Работа има навсякъде, стига да не те мързи и да не избираш.

               Погалих  я нежно по косата, по лицето, прегърнах я през рамо...

следва.....

-