Катя се събуди, защото ѝ беше топло. Главата ѝ беше завита със завивката и тя я отметна с ръка и сънено се огледа, беше в някаква тъмна стая, а насреща си видя холограма на стари сламени колиби, вървеше някакъв филм. Почувства допряно до нейното тяло, което беше легнало върху завивката и допря чело до него:

– Какво има, Кечко? Защо не спиш?

Нина се усмихна в тъмното, Кечко беше героиня от една анимация и името беше станало популярно нежно обръщение към момиче сред младите, измествайки красотичке, Контичке и подобните, които шестваха из света на влюбените преди това. Тя запали с жест една слаба нощна лампа и се усмихна на Катя:

– Добре ли си?

Катя я изгледа стреснато и побърза да се отдръпне от нея. Огледа се, стаята беше много голяма, с грубо измазани варосани стени, под от дебели чворести дъски, мебели от истинско дърво сковани с големи черни пирони, ръчно тъкани вълнени пътеки на земята и дебели груби завеси на прозорците. Много хубаво беше. Погледна пак жената до себе си, тя беше с някаква бяла тениска с лого на латински на някаква непозната за Катя марка, която ѝ беше голяма и Катя наведе очи към себе си, беше със същата тениска и долница на пижама, които също ѝ бяха много големи. А под долницата носеше... Дръпна я леко надолу и видя пелена за възрастни. Вдигна очи към жената:

– Какво се случи, самолета ли катастрофира? Мама добре ли е? Другите? В коя болница сме, в коя държава?

Нина се напрегна да долови ума ѝ, но не усети нищо и ѝ се усмихна:

– Няма катастрофа, в България сме и всички са добре. На теб ти прилоша в коптера докато идваше към нас, не помниш ли?

Катя разтърка челото си и я загледа озадачено:

– Не. Ние познаваме ли се? Съжалявам, аз... не си спомням.

Тя ѝ се усмихна:

– Аз съм Нина Авраамова.

Катя зяпна с искрено детско любопитство слабата късо подстригана брюнетка насреща си. Никога не беше виждала Авраамова на живо, но беше слушала много за нея...

– Котето май е истински впечатлено от Нина.

Матей отмести поглед от холограмата на Нина и Катя към Попов. Той носеше широк панталон преливащ от тъмнозелено до тъмносиньо и широка черна риза, нарязана на хоризонтални ивици, през които се виждаше тъмносин плат. Тъмните дрехи не успяваха да скрият многото излишни килограми и огромния му бирен корем, но за сметка на това

от лявата страна на врата му имаше голям сивочерен йероглиф „промяна“ и беше с модерна младежка прическа на широки два пръста ивици от челото към врата от късо подстригана боядисана яркочерно коса и гола кожа. Вида му ярко контрастираше със слабото спортно тяло на Матей и семплите му обикновени сменящи цвета си дънки и класическа риза на каре. Двамата бяха седнали в кабинет имитиращ старинна библиотека в богата къща със стени покрити с лавици с книги от земята до тавана и се бяха отпуснали в две удобни кафеви кожени кресла. Матей кимна към прическата му:

– Приличаш на зебра с алопеция, да не си на 15?

Попов прекара ръка през косата си:

– Завиждаш. Ти не си направил някоя беля и тя още си е девствена, нали?

Матей отпи от ракията си:

– Не е, но ми каза че съм втория. Престилките сигурни ли са, че тя няма да си спомни всичко в един момент?

Попов направи скептична физиономия:

– Така казаха, но според мен е божа работа. Наистина не ми стана ясно за какво беше нужно това?

Матей се загледа пак в холограмата:

– Не знам, питай Нина.

Авраамова се присегна и оправи косата на Катя:

– Опитай се да поспиш още и когато се събудиш ще си спомниш всичко. Сега просто мозъка ти е претоварен и е блокирал. Искаш ли топло мляко?

Катя се загледа в ръката ѝ и после легна на прилично разстояние от нея:

– Не, благодаря. Тренирана съм да заспивам по команда, не е проблем.

Авраамова угаси с жест светлината и холограмата и се смъкна надолу намалявайки разстоянието между двете:

– Трябва някога да ме научиш как се прави, изброила съм всички овце родени във вселената.

Катя се размърда в тъмното:

– Просто решавате, че трябва да свикнете така. Аз тренирам и уча по 16 часа всеки ден и по осем почивам, от които четири трябва да спя. Като спя разкъсано между тренировките и ученето си уплътнявам по-добре времето и ми остава повече време за забавления. Пробвала съм много режими, този ме натоварва най-малко и свикнах да спя по команда.

Нина се завъртя на една страна към нея:

– Тоест нощем не спиш?

– Повечето пъти не, но както дойде. Въпроса е на 24 часа да спя четири часа на интервали не по-малки от час, няма значение кога ще е.

– И от кога си така?

Катя сви рамене:

– Не знам, баба казва, че откакто съм взела второто ниво на кастита на пет. Преди това съм спяла по четири часа накуп.

Нина си сложи ръката на кръста ѝ:

– Вярно ли е, че си най-младия максимален зеткастит в света?

Леглото се размърда леко:

– Не знам, вече минаха пет години и може да има и по-малки от мен, не общувам с другите.

– Защо?

Катя замълча и после се загледа в светлото петно, което представляваше лицето на жената до нея в тъмното:

– Когато правят първият ядрен опит половината учени вярват, че това ще разцепи ядрото на земята, но въпреки това бомбата е взривена. Когато започва работата по изкуствения интелект, половината учени предсказват, че той ще се самоусъвършенства и ще се опита да унищожи хората, но въпреки това работата по него не спира. Когато през двайсти век след опитите за контрола на съзнанието откриват че съществува определен процент хора, така наречените ъмъндмънти, които притежават по рождение уникални способности, по-издръжливи са, по-умни, по-аналитични, притежават психични умения да влияет на другите и в някаква степен могат да предвиждат бъдещето и да го контролират решават че е най-умно да направят всичко възможно, тези хора да не се размножават повече. И от 80-те години на миналия век започват програмите за масова химическа кастрация в развития свят на ъмъндмънти и интелигентни сиви, които имат потенциал да станат родители на ъмъндмънти. Следват опитите да се подменят ъмъндмънтите с децата индиго и отделно масово размножаване на всичко с IQ на бобър. Света през повечето време се управлява от истински луди хора, които мразят всеки, който пречи на маниите им и на желанието им за тотален контрол над другите. Кастита развива физическите умения и издръжливост, на каститите почти не им влияят отровите в храната и околната среда, нито радиацията в малки дози, рядко боледуват и са много работоспособни, има само една малка уловка, кастита намалява интелектуалните способности. Не фрапиращо, но достатъчно, за да гарантира че няма да си ъмъндмънт.

Нина придърпа завивката, за да завие рамото ѝ:

– Освен ако по рождение не си с IQ на гений, както е било при теб. Майка ти е ъмъндмънт, нали?

Катя се завъртя към нея:

– Да. Според това, което съм чела обикновено се наследява по майчина линия, понякога през поколение или две.

Нина я прегърна през кръста:

– Така е, обратните случаи са много редки. Поне документираните. Но процентово съотношението мъже ъмъндмънти към жени ъмъндмънти е повече от 5 към 1 и то преди намесите, което означава, че може би винаги е било така. Но пък и през по-голямата част от историята интелектуалния потенциал на жените целенасочено е бил потискан по всякакъв начин.

Катя се усмихна в тъмното:

– Да, мъжете се страхуват от конкуренция, дори ъмъндмънтите. Ако е красива, умна и съвършенна ще я пратим при Тангра или ще ѝ вградим сянката в моста, или нея самата и така нататък. Не съм чела предание в което жена втъкава примерно сянката на любимия в чергата си и е готова той да умре, за да ѝ стане хубава чергата. Нито съм чувала жена да предаде мъж, който обича, освен ако не е, за да спаси децата си. С достатъчно жени ъмъндмънти лудите владели щяха да свършат много бързо, защото жените приемат да се пожертват в името на другите много по-лесно от мъжете. Вроден инстинкт ни е, за да можем да отгледаме поколението си.

По-възрастната жена я погали по кръста:

– Да, така е. Как се чувстваш? Лошо ли ти е, боли ли те някъде?

Катя се загледа пак в светлото петно представляващо лицето на жената до нея:

– Не, добре съм, но ми се приспа. Искате ли да опитам да приспя и вас? Мисля, че ще мога.

– Добре.

Усети как Авраамова се завива със завивката и после ръката ѝ пак на кръста си:

– Какво трябва да направя?

Катя дръпна възглавницата си още надолу:

– Нищо, просто се отпуснете.

Затвори очи и се опита да ѝ внуши спокойствие, после си представи поле с разлюлени от вятъра макове, никога не беше виждала истински мак, но ѝ харесваха. Беше красиво, спокойно и идилично и се носеше тиха музика „Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж...“. След това полето изведнъж се смени с... Гледаше изненадано, докато осъзна, че вижда каквото си представя Авраамова докато се унася и застана тихо, за да не прекъсне спомена. Но постепенно всичко избледня и изчезна и чу равномерното ѝ дишане, тя беше заспала. Катя се зачуди колко ли са хората в живота на Нина Авраамова които са виждали някога момичето, което може да обича толкова нежно. Съмняваше се че са много, Желязната Болярка носеше много дебела броня...