Елисавета погледа как холограмата на Катя се разтваря и се облегна назад на седалката без да казва нищо. Маркус ѝ се усмихна:

– Още имаш железни нерви.

Тя го погледна:

– Благодаря, че се опита да помогнеш, но повече не прави така без да ми кажеш. А сега си тръгвай, тя е добре.

Той прокара пръст по кормилото:

– Знаеш ли, мразех Катя докато растях, мислех си че ако не беше тя ти щеше да вземеш мене. После пораснах и си спомних, че нея още я нямаше когато ти замина и започнах да мразя тебе. А после помъдрях и вече не се сърдя на никого.

Елисавета се загледа навън:

– „Тъмницата мълчеше. Тогава оттатък детският глас запита: – Татко, какво е зло? Мълчание. И после – Маноловият глас: – Зло е това, което разделя хората. И след малко: – Добрите хора.“¹ - обърна се към мъжа – Нямаше да си в безопасност с мен, Маркус, а родителите ти те обичаха и те гледаха добре. Правилното решение беше да те оставя, за да си добре.

Маркус я изгледа:

– Не, не беше това правилното решение, защото не бях добре, имах нужда от майка. От нормално семейство. А не от двама извратеняци които да ме опипват, да се мляскат пред мене и да ме учат че не е нормално да харесвам момичета.

Елисавета направи скептична физиономия:

– Не са ти посягали, Маркус. Разбирам че си им ядосан, но не си измисляй неща, които не са ставали.

Мъжът я изгледа пак:

– Къпеха ме до шест, мислиш ли че не са ме барали? Съдя ги, държавата също.

Елисавета го погледна и той прокара пак ръка по кормилото:

– Наистина ги съдя.

Тя се усмихна:

– Знам, просто се замислих как ли щеше да изглеждаш, ако не те бяха къпали до шест.

Той се облегна назад:

– Може ли да дойда у вас? Ще нахраня плъха вместо теб.

Елисавета сложи ръка на рамото му:

– Още не е безопасно да си покрай мен, Маркус. Знаеш го.

Той се усмихна:

– Да, но съчувствам на нещастната гадинка, а като ѝ гледам очите на Катя не ми се вярва да се прибере скоро и да го нахрани.

Елисавета също се усмихна:

– Той е мой, морско свинче е. Казва се Майки.

Маркус хвана кормилото:

– Добре, тогава ще му изчистя. Знам, че мразиш да чистиш.

Елисавета поклати глава:

– Не, заминаваш си. Не искам да пострадаш.

Той я погледна в очите:

– Вече съм голям и мога да се грижа за себе си. За вас също. Просто ми се довери, че знам какво правя.

Тя сложи ръка на рамото му:

– Дърпах ли ти ушите навремето, когато не ме слушаше?

Той запали колата и подкара към булеварда:

– Не, разказваше ми за звездите.

Тя го погледна:

– А ти се зарови в калта.

Маркус ѝ се усмихна:

– Исках да съм мъж и да спасявам света.

Елисавета завъртя пръстена на кутрето си:

– Опита се да убиеш Джеръми с нож, наръга го 5 пъти. Лиам е трябвало да те удари със стол, за да те спре. Осъдиха те и затова те изхърлиха от разузнаването, а след затвора си започнал да работиш за разни отрепки. Така не се спасява света, Маркус, майцеубийството е най-големия грях.

Той намали, за да се включи в движението по булеварда:

– Тоя изрод не ми е никаква майка, а и не исках да го убивам, а само да го боли задника. Стария перверзник си поиска.

Елисавета го изгледа:

– Маркус...

Маркус се обърна към нея:

– Поиска си, мамо. И не му беше за първи път. Лиам вече беше стар и болен и той искаше мен. Опитваше откакто станах на 14. Удрял съм го и друг път, много пъти, но той продължаваше. Оня път просто ми причерня, чаках приятелката си, а той...

Елисавета се загледа навън:

– Лъжеш.

Маркус се усмихна:

– След като го наръгах много съжаляваше че навремето не са ме дали като си ме искала. Каза, че той ти ударил шамар когато си настояла да ме вземеш, а Лиам ви изгонил още на минутата и те заплашил, че ще те издаде ако пак ме приближиш. Казваше, че това е било най-голямата грешка в живота им, трябвало да ме дадат и да не си съсипват живота с изчадие като мен.

Елисавета го погледна:

– Хората казват много неща в яда си. Приключи цирка с делото, единственото което ще постигнеш е да ти се мотае физиономията из инфора и да не можеш да работиш. И се постарай повече да не ръгаш никого, ако имаш проблем с нервите купи си боен манекен и блъскай него.

Маркус се усмихна отново:

– Липсваше ми. Трябваше да дойда по-рано.

Тя сложи ръка на рамото му:

– Не може да останеш, Маркус.

Маркус наведе глава към нея:

– Тогава ще си тръгна, но не ѝ преди да се напием. Бате Петър казваше, че българите винаги пият когато се срещат или разделят. И когато печелят или губят. Все го повтаряше, и да паднем, и да бием, пак ще се напием. Казваше и че българите винаги ги влече да се върнат да умрат там където са се родили. Спомних си го когато научих, че е умрял. Понякога му завиждам, имаше хубава смърт, умря обичан и там където искаше.

Елисавета го изгледа:

– Нека ти кажа още нещо за българите „Само стани овца и вълци ще се намерят“, това им е философията за живота. Така че ако ти е тежко ще те напият, но ако хленчиш ще те набият. Затова без философствания как ти се иска да си умрял или ще те набия.

Маркус я погледна:

– Защо се ядосваш?

Тя се облегна назад:

– За нищо.

Той се качи на платеното платно, за да избегне едно задръстване:

– Знаеш ли, все се чудя защо бате Петър не е набил Джеръми когато те е ударил?

Елисавета въздъхна:

– Защото българските ретросексуални мъже не удрят жени, независимо дали са биологични или по право и защото един родител има право да удари шамар на някой, който иска да му вземе детето.

Маркус я изгледа:

– Звучиш сякаш оправдаваш двамата извратеняци!

Тя сложи ръка на рамото му:

– В един идеален свят ти щеше да пораснеш в семейството, което искаш, но света не е идеален. Повечето хора смятат за нормално и правилно това, което социума около тях казва че е такова.

Маркус сложи колата на автопилот:

– Тоест е нормално едно сто процента хетеросексуално дете като мене да бъде карано да нарича „мама“ един брадясал изрод и после този изрод да си иска секс от него?

Елисавета го погледна в очите:

– Не, но нещата не са толкова прости, Маркус. Джеръми не е мислел че прави нещо лошо, за него ти вече си бил голям, правел си секс, защо да не правиш и с него... Знаеш, че при вас секс по взаимно съгласие е позволен между деца и родители или хора с които децата имат силна емоционална връзка, ако не води до физическо травмиране или зачеване.

Той я изгледа пак:

– Не ми излизай с дъвките на извратеняците кое е нормално. Ти поиска ли си от Катя тя като стана на 14, не, нали? Някога въобще минавало ли ти е през ума такова нещо, не, нали? Смяташ ли, че е нормално родител да прави какъвто и да е секс с детето си, когато и да е? Не, нали. Да ти кажа ли какво са шибаните нюсексуални държави, огромен експеримет Кентлер. Това са. Властта е превзета от разни извратеняци и искат да направят всички като тях.

Елисавета се усмихна:

– Какъв е този експеримент Кентлер?

– В края на 60-те години на миналия век един изрод, Хелмут Кентлер, немски професор по социална педагогика започва експеримент с помощта на властите, в който регистрирани педофили стават приемни родители на бездомни деца, за да ги „социализирали“. Експеримента продължава 30 години, колко детски задника са разпорили изродите не се знае.

Елисавета се усмихна пак:

– Признай си, че това вече го чу по някой от ония инфоканали пълни с измислици „Секретно“.

Той я погледна:

– Имало е дела през двайсетте години в Германия, но оня се бил гътнал вече и нищо не последвало. Само той е живял с осем момчета, а другите кой ги знае с колко. Но се радвам, че не ти се вярва, че може да е истина. Значи още си добър човек, дори след всичко което си видяла.

Елисавета стисна рамото му:

– Джеръми не е педофил, нито насилник, Маркус, наистина не е. Обществото е такова, казва че тези неща са нормални и той вярва че това е така.

Маркус я изгледа:

– Аз пък да ти кажа извратеняка много добре си знаеше, че тези неща са извратени и ще се чувствам ужасно после, но го интересуваше само да си направи кефа с мене. Изродите са така, интересува ги само какво искат те. Както и тези, които искат Катя. Но тези не са познали, ако нечий задник ще е разпорен, това ще е техния, пък те нека си вярват, че нещо може да ги опази.

Елисавета го погали леко:

– Хубаво е, че искаш да я пазиш, но нека не е за сметка на това ти да пострадаш. Така че не прави нищо без да ми кажеш, а сега карай към вкъщи.

Той се усмихна:

– Не искаше ли да си ходя?

Елисавета се загледа в колите пред тях и после погледна него:

– Размислих.

Маркус се завъртя към нея:

– Имаш ли идеи кой може да ви търси този път, разбрахме само че е някой с много големи ресурси?

Тя въздъхна пак:

– Не знам, вече не знам...

1Антон Дончев - Време разделно