Катя отпи от чашата си чай гледайки красивата гледка на заснежената планина, която се разкриваше от терасата на планинската хижа и погали по главата едрото чернобяло българско овчарско куче, което се буташе между краката ѝ. Авраамова, която седеше на ъгъла на парапета и говореше по холотела си заградена от звукова стена изключи стената и погледна кучето:
– Цез, веднага престани да се бършеш в Катя и да я цапаш! Хавлията ти е вътре, отивай там.
Кучето, което беше цялото мокро от снега, в който се беше търкаляло я погледна и неохотно се запъти навътре в хижата. Катя се усмихна:
– Аз не разбрах, че ме ползва за кърпа, реших че се гали. 
Нина седна до нея и се отпусна на дървения шезлонг:
– Той редовно го прави тоя номер. Старите шушлеци не му харесваха, но викта понеже е като кадифенце мекичък и явно му е приятно и все търси някой балама да стои и той да му се отърка и да се избърше в него.
Катя се усмихна пак:
– Ами умен е. Може ли да го видя като бебе?
Авраамова сложи ръка на челото ѝ и Катя видя една пухкава чернобяла топка, която бягаше из една красива жизнена къща влачейки сутиени, боксерки и обувки и ръбайки скъпите мебели, а нощем ревеше сърцераздирателно, докато Нина го прегърне и заспи до нея. После видя топката вече пораснала и превърнала се в красиво младо куче как стои застинала в очакване на стопаните си и после бурната радост, когато ги види след дълго отсъствие. Матей му се караше, че го цапа, а Нина просто го прегръщаше и го целуваше по муцуната. Спомена спря и Катя отвори очи:
– Може ли да кажа нещо смахнато?
– Да?
Катя замълча гледайки заснежените борове и после я погледна:
– Ще се съгласиш ли да станеш баща на детето ми след около година и половина? Няма да го казваме, само ние с тебе ще си знаем.
Авраамова се засмя:
– Първо, не сме при конфетите, сепаратистка държава сме и тези неща не са на мода. Второ, аз съм хетеро. Трето, омъжена съм и съм се заклела да не изневерявам и четвърто, секса от спомените е с мъже, а не с мен.
Катя се завъртя към нея:
– Знаеш ли какво е трансдиференциация?
– Да, процеса при който стволови клетки от един вид при специални условия дават началото на клетки от друг вид, примерно мозъчна стволова клетка може да се превърне в клетка на сърдечен мускул. Или сперматозоид.
– Не говоря за сперматозоидите. Става дума, че ако пациента няма здрави стволови клетки такива трябва да се вземат от донор, после да се превърнат в необходимите и чак тогава да се трансплантират на рецепиента. И там да да изиграят ролята на секреторни фактори и да стимулират собствените стволови клетки на рецепиента да започнат възстановяване.
Нина сложи ръка върху нейната:
– Болна ли си? Ако си болна и аз съм подходящ донор ще ти дам директно каквото трябва. Няма значение колко тежка е процедурата, ще го направя.
Катя поклати глава:
– Не става дума за това, давам го просто като пример. Човечеството е болно и има нужда да оздравее и това ще стане чрез децата на единия процент. Те няма да са идеални, а гениални деца, които ще изиграят ролята на трансплантираните стволови клетки, които ще оздравят разлагащото се тяло на обществото. Новите Галилей, Да Винчи, Нютон, Шекспир, Моцарт, Айнщайн и Толстой. И с тях ще започне нов Ренесанс, който света не познава досега. За първи път в едно поколение ще се родят толкова много велики умове. И това ще промени всичко, цялото разбиране на хората за вселената и за тях самите. Ще промени всичко, разбираш ли?
Нина замълча и после я погледна:
– Откъде знаеш?
Катя прокара ръка през косата си:
– Видях го. Детето ми ще е физик и ще реши задачата за трите тела. Видях и теб, ти се радваше заедно с мен.
Авраамова се усмихна пак:
– Не е нужно да съм бащата, за да се радвам на постиженията на детето ти, Катя.
Катя я изгледа:
– Радваше се наистина, видях чувствата ти.
Нина я погали по косата:
– Не е нужно кръвта ми да тече във вените на детето ти, за да се радвам искрено за него или за теб.
Катя сбърчи нос:
– Може да кажем, че е твое. За мен няма значение.
По-възрастната жена сложи ръка на рамото ѝ:
– Катя...
Катя направи физиономия като упорито дете:
– Не искам мъж за баща, мъжете са задници, а ти ще го обичаш.
Нина се усмихна:
– И кога смяташ да го правиш това дете?
– Най-рано след 18 месеца, най-късно след 26. Така ми е най-удобно за университета.
Нина доближи лице до нейното:
– Добре, остави терзанията за баща за тогава.
Момичето поклати глава:
– Не ме вземаш насериозно.
– Вземам те, но знаеш ли колко смешно ще ти изглежда всичко това, когато се влюбиш...
– Аз съм ъмъндмънт, ние не се влюбваме.
– Каза момичето родено от влюбен ъмъндмънт.
Катя я погледна в очите:
– Не мисля, че ще мога да обичам детето си, затова искам ти да го обичаш. Ти можеш.  Татко не ме обичаше, но мама да и пораснах нормално. Ако бащата е мъж и двамата не го обичаме как ще порасне? Затова искам теб.
– Катя, никой не се притеснява за някого, когото не обича. Така че стига си мислила за това, прекалено рано ти е за бебе, това е всичко. 
– Е, все някога ще трябва да го родя, а мама е на 56 и не мога да се мотая безкрайно, ако искам да познава баба си.
– Жените живеят средно до 82, така че се успокой и гледай да не споменаваш на майка ти, че я смяташ за стара. Жената определено не е. И наистина спри да мислиш за нероден Петко.
– Нали ще си помислиш и няма да кажеш на никого?
Авраамова се усмихна отново:
– Че си ми предложила да стана баща? Е, в автобиографията ми предполагам ще стои добре.
Катя се надигна пак, за да я погледне:
– Сериозна съм. Не искам да свърша в някоя лаборатория, а децата ми да са лабораторни мишки, а ако кажеш на някого ще стане така. Само ти и мама знаете. И искам докато умра да си остане така...