Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- Една стая ли не можеш да си подредиш?
- По това къде живееш човек може да си направи извод какъв си.
- Имаш време да пиеш кафета и да гледаш телевизия, а спиш в кочина.
- Как няма да те е срам да си поканиш гости, я виж какво е!
- Е, никога няма да имаш самочувствие, щом стаята ти е такава.
Евгени се прибра от работа. Отвори вратата. Усмихна се. Два чорапа на различни места го поздравиха. Една блуза протегнала ръкави за прегръдка се бе разположила до краката на един от столовете. Пепелникът отчаяно се опитваше да задържи фасовете. Огледалото се опитваше да рисува мъгла по спомен. Прах имаше навсякъде. Пердетата изглеждаха така, сякаш са пеньоари съблечени набързо. Евгени седна на дивана. Подпря главата си с ръка и си каза:
- Аз ще подредя! Но кое да свърша първо? Ето, трябва да наглеждам татко. Инат е и все си мисли, че е още силен, а прави щуротии. Трябва да запаля камините. Да е топло и на мен, а и на другите. Да си наглася вечеря. Хайде, не ядем заедно, всеки хапва когато може. И докато се обърна, фимът ми е почнал. Ами едно удоволствие си имам. Да изгледам за един час любим сериал. Криминале. Какво толкова. И всичко това е след като се върна от работа. Да не мислят хора, че не искам да ми е подредено, а? Искам разбира се. Да се върна. Да ме посрещнат. Да ми е топло. Да ми сервират. Да се нахраня и да не мисля а нищо. Аз е си подредя стаята. Макар и да знам, че така, както е разхвърляна си намирам всичко. Подредена ли е се лутам с часове докато си намеря нещата. Толкова ми е объркано в главата. Не стига, че на работа искат постоянно да съм в час. Да съм адекватен. Стегнат като струна осем часа. А като се прибера поват. Мивката задръстена. В банята нещо тече. Дървата намаляват, трябва да се купят нови. Една крушка изгоряла. Това свършило, онова го няма. Бъркотия. А те, хорат, за една стая ме упрекват, че е разхвърляна.
Евгени стана от стола. Взе един от черните чували за боклук и започна да хвърля излишните неща. Изчисти, измете. Пусна прахосмукачка. Махна паяжините, които незнайно как от миналата седмица се бяха настанили отново в стаята. Застана до вратата, усмихна се и си каза:
-Е, Гена! Подредено е, нали? Сега да видим. Вярно, хубаво е. Да поседна малко, за да видя в главата ми дали ще се нареди всичко.
Седна отново на стола. Камните горяха. Баща му гледаше телевизия. Спокойствие. Евгени пусна телевизора и си каза:
- Да си гледам филма. Подредих. И някак и вътршно ми е добре. Май бъркотията е подредена. Иначе има ли смисъл да ми е чиста стаята щом в главата ми е хаос?
Евгени се усмихна и се почувства удовлетворен.

Явор Перфанов
27.12.2022 г.
Г. Оряховица