Поезия за самотата
Тръгнах аз да пиша поезия за самотата. Започнах с думите ”Сама съм, около мене никой няма” и замислено се спрях. Чакай малко, не е истина това, защо току-що написах една огромна лъжа. Усмихнах се на себе си и го изтрих. Аз не съм сама. Имам си семейство и приятели, които много ме обичат, а и моят Бог е винаги до мен. Тогава, защо ми е да пиша поезия за самотата? Това само ненужно ще ме разстрои.
Аз не съм сама! Това е вече истина, затова изтрих заглавието на моята поезия и го смених със "Поезия за радостта". На тази тема можех толкова много да напиша, понеже в сърцето ми радостта всеки ден я има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Всички права запазени
