31.08.2023 г., 17:49 ч.

Поезия за самотата 

  Проза » Други
387 5 7

Тръгнах аз да пиша поезия за самотата. Започнах с думите ”Сама съм, около мене никой няма” и замислено се спрях. Чакай малко, не е истина това, защо току-що написах една огромна лъжа. Усмихнах се на себе си и го изтрих. Аз не съм сама. Имам си семейство и приятели, които много ме обичат, а и моят Бог е винаги до мен. Тогава, защо ми е да пиша поезия за самотата? Това само ненужно ще ме  разстрои.

Аз не съм сама! Това е вече истина, затова изтрих заглавието на моята поезия и го смених със "Поезия за радостта". На тази тема можех толкова много да  напиша, понеже в  сърцето ми радостта всеки ден я има. 

© Ева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много правилно! Да си мислим че сме сами с нашите си проблеми е грешка, защото винаги ще има някой до теб или около теб който ще споделя болката ти.
  • Поезия за радостта! Напълно споделя казаното от Стойчо! Наистина е прекрасно! поздравления, Ева!
  • Чудесно е посланието, поднесено е с финес и изящество! И какви хубави коментари на четящите, двойна наслада на твоята страница намирам!
  • Когато Лудвиг ван Бетовен е бил разочарован от неразбиране и страдал от прогресивно оглушаване е композирал "Ода на радостта", която днес е Химн на Европа!
    Хората с воля никога не остават самотни:радостта на живота и любовта е в душите им.
    Прекрасно и споделено, Andriana 99 (Eva)!
    Поздравления!🙂
  • Човек трябва да цени това, което има, а не да се влияе от общественото мнение. Пиши за щастието, което изпитваш!
  • Поезия за радостта, харесва ми!
  • Аз бих започнала така:
    Самотна съм, светът от хора ври,
    мравуняк тъжен от легенда стара,
    но и насън не съм сама дори,
    любов си имам, песен, зрънце вяра...
Предложения
: ??:??