Поезия за самотата
Тръгнах аз да пиша поезия за самотата. Започнах с думите ”Сама съм, около мене никой няма” и замислено се спрях. Чакай малко, не е истина това, защо току-що написах една огромна лъжа. Усмихнах се на себе си и го изтрих. Аз не съм сама. Имам си семейство и приятели, които много ме обичат, а и моят Бог е винаги до мен. Тогава, защо ми е да пиша поезия за самотата? Това само ненужно ще ме разстрои.
Аз не съм сама! Това е вече истина, затова изтрих заглавието на моята поезия и го смених със "Поезия за радостта". На тази тема можех толкова много да напиша, понеже в сърцето ми радостта всеки ден я има.
© Ева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много правилно! Да си мислим че сме сами с нашите си проблеми е грешка, защото винаги ще има някой до теб или около теб който ще споделя болката ти.
-
Поезия за радостта! Напълно споделя казаното от Стойчо! Наистина е прекрасно! поздравления, Ева!
-
Чудесно е посланието, поднесено е с финес и изящество! И какви хубави коментари на четящите, двойна наслада на твоята страница намирам!
-
Човек трябва да цени това, което има, а не да се влияе от общественото мнение. Пиши за щастието, което изпитваш!
-
Поезия за радостта, харесва ми!
-
Аз бих започнала така:
Самотна съм, светът от хора ври,
мравуняк тъжен от легенда стара,
но и насън не съм сама дори,
любов си имам, песен, зрънце вяра...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
