Устните и бяха боядисани във виолетовосиньо от виното. Столът в кухнята беше празен, беше един, защото тя никога не повярва, че ще вечеря с компания. Коридорът беше с каменен под, сив, по края обрамчен с червен, а после с черен правоъгълен кант. Покани го с тъпо изречение. Той влезе и седна на стола. Погледна я, тя изтръпна. Стигнаха някак до спалнята, не си спомня заради виното. Беше завита и с пижама, и това не знаеше как се е случило. Ръката му беше върху корема и. След месеци щеше да се чуди какво би било чувството, ако това не беше неговата ръка, а друга чужда, чужда на квадрат.

Не чуждо, различно. Едновременно можеше да стигне навсякъде, но в буквалния свят е обречена.