Oct 15, 2013, 1:52 AM

Похот?

740 0 0

Устните и бяха боядисани във виолетовосиньо от виното. Столът в кухнята беше празен, беше един, защото тя никога не повярва, че ще вечеря с компания. Коридорът беше с каменен под, сив, по края обрамчен с червен, а после с черен правоъгълен кант. Покани го с тъпо изречение. Той влезе и седна на стола. Погледна я, тя изтръпна. Стигнаха някак до спалнята, не си спомня заради виното. Беше завита и с пижама, и това не знаеше как се е случило. Ръката му беше върху корема и. След месеци щеше да се чуди какво би било чувството, ако това не беше неговата ръка, а друга чужда, чужда на квадрат.

 

Не чуждо, различно. Едновременно можеше да стигне навсякъде, но в буквалния свят е обречена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...