Пожелай си самота

                                                                            Пожелай си самота

Беше се оженил късно, без никога да е мечтал за семеен уют. Жена му, красавицата Татяна също не бе първа младост и бе прекарала годините си досега в преследване на всякакви удоволствия. Изглеждаше уморена от преживелиците си, искаше да прегърне своето бъдещо дете и вече с успокоена душа да се кротне като доволна домакиня. Без никога да са заговаряли за страст и вечна любов, той ѝ подари годежен пръстен по време на една разходка покрай пеещите фонтани, Татяна го прие, не се изненада, както престорено се изненадват  някои застарели госпожици удостоени с тази чест. Вместо това си призна„ Очаквах по- голям пръстен“ Наследил достатъчно пари и имоти от починалият си баща  Милош никога не бе изоставял обичайното си битие на безделник, женитбата не го развълнува, той не се разтрепери от внезапно сполетяла го любов и не му се наложи да променя никой от навиците си. Без да е бил прелюбодеец и да е преследвал сношения във всяко общуване с жена при едно от скучните им забавления в семейната спалня Татяна зачена и след нормална бременност роди здраво момче, което наследи чертите на лицето и цялата ѝ безчувственост. Веднага след появата му  Милош установи, че обича него доста повече отколкото жена си, а тя, вече постигнала мечтите поизостави грижите за външният си вид и напълно се отказа да съблазнява мъжът си. Милош не възропта, нито влезе в семейни разправии срещу тези ѝ прояви на студенина. Възобнови дългите си раходки из парковете с ръце зад гърба и се отдаде на любимото си занимание - писането. Самият той, читател от дете, прекарваше дълги часове в стаята си в огромната къща, разгръщаше с наслада страниците, вдъхваше печатарското мастило като лакомо дете попаднало в пекарна. После мечтаеше докато погледа хризантемите в двора и започваше отново да пише. Никога, нито за миг не го бе напускало желанието да напише голям роман, четиво което да предизвика наслада, размисъл или възхищение у някого. Вече имаше издадени няколко книги, при това в уважавани издателства и въпреки, че се продаваха достатъчно добре, той не бе доволен защото си спомняше, че никой рецензент не ги бе одобрил и се беше наложило  да си плати, за да ги отпечатат. Не бе забравил и предварително поръчаните от самия него ласкави отзиви по вестници и сайтове, скъпо струващите наеми на зали за представяния на книгите му пред хора, случайни подбрани или в читателски клубове, които някой сякаш бе довел насила. Вместо да е поласкан, че го търсеха за интервюта и посвещаваха статии за книгите му, той избираше самотата на стаята си с книги, разгръщаше някоя любима от тях, сътворена от друг, непознат човек и още след няколко страници изоставяше четивото си с недоволство, защото отново се бе убедил, че никога не ще напише нещо толкова хубаво. Безсилие и ярост, така нетипични за цялото му останало същество, помрачаваха остатъкът от деня и той бродеше из имението си и дори появата на Татяна и прохождащото им дете не можеха да разсеят съмненията му. Годините минаваха неусетно и той ги пилееше безрасъдно в хаотични мисли и съзерцания подобно на собствената му майка, която бе изгледала с безразличие преминаването на своите дни или както случаен минувач разглежда витрина на магазин от който никога не ще купи нищо. Срещаше се с много хора, не странеше от общуване и не пестеше усилия да заблуди всички, че не е самотник. Говореше красиво и редеше думите така, че да изглеждат неволно изскочили от устата му без да ги е обмислял предварително. Мъжете го уважаваха заради богатството и свободата да прекарва дните си както пожелае, жените го харесваха, защото тайно се надяваха да спечелят щедростта му, хвалеха романите му без да са прочели нито ред, но бяха сигурни, че мъж седнал да твори пред бял лист или бяло платно е в състояние да създаде разнообразни удоволствия и при другите си начинания. Той не си признаваше, че е суетен и се радваше на вниманието към себе си  без да забравя нито за миг, че ласкателствата и бляскавите усмивки лесно отслабваха бдителността му. За щастие никой не предполагаше колко е безчувствен. Пишеше нов роман, когото вече услужливо му предлагаха да издадат на собствен риск; издателите знаеха, че няма опасност тиражите да останат непродадени, защото Милош знаеше къде да си плати, за да завалят възторжени отзиви, беше се научил как се прави реклама на книга, кой критик срещу скромен  хонорар ще напише бляскава рецензия и кое списание ще отдели място на най- видната си страница, за да напомни на читателите си за новата му книга. Понякога, прочел някое хвалебствие за своя творба, той сякаш се разколебаваше. Може би наистина писанията му са качествени, случайните любители на книги ги харесват, заспиват с романите му и се събуждат с мисли около сюжета, а не ги одобрява само той, техният автор? Или от непрестанното четене през годините е станал твърде взискателен към собственото си писане и недоверчив към стойността му? В тези моменти го връхлиташе увереност, търсеше агенти, остриета в социалните мрежи, благосклонни критици, всеки, който срещу заплащане или услуга можеше да помогне на книгите му да стигнат до повече хора. Синът му порасна неусетно, с онова безразличие на богат наследник и въпреки, че беше много умен, продължи с нехайство образованието си. Възмъжал в дом, в който се криеха всякакви емоции той запази сдържан вид, сякаш в негласно обещание да убеди всички в тежестта на характерът си. Татяна остаря. Веднъж седна пред огледалото, видя бръчките и белите си косми, вдигна ръце към лицето в отчаяние и скочи от стола, като човек, който е срещнал стар познайник от когото има ужасяващи спомени. От този миг нататък тя изпадна в истерия. Същият ден боядиса косата си, запази си часове за масаж, за маникюр и подхвана битка със старостта, а малкото ѝ останали приятелки решиха, че най- после си е намерила любовник. Същото подозрение споходи и Милош, когато една вечер я видя гримирана като кукла да се прибира в необичаен час, но не почувства ревност, а по- скоро безразличие и досада, че може да му се наложи да остава сляп за възможните ѝ, новопоявили се капризи. За всичките им приятели, за случайните познати, за читателите му и дори за съседите, те изглеждаха семейство за пример. Семейство, което харчеше парите си разумно, без излишна показност, семейство в което жената е започнала да се разкрасява, за да си възвърне вниманието от съпруга си, той пише и съзрява като мъдрец под нейните улегнали ласки и в домашен уют, а синът, вече разпознал правилната посока, благоразумно се подготвя за дългият път към успеха. Може би всичко занапред би се погодило в музеен сговор и тишина, ако един ден, след всички прекарани полети по пистите през зимата в планината, по време на обядът между спусканията, Милош не се бе изкушил за първи път от толкова много години да си поръча каничка с червено вино. Ах, как хубаво го бе сгряла първата глътка, как за миг се отпуснаха крайниците му, вече облекчени след ледената среща с вятъра, как засвяткаха очите му, като на човек, на когото разказват весела история. После излезе отвън при навеса  нетърпелив да грабне ските и да полети. Спомни си, че ги закопча на краката си и замахна с щеките. След това се събуди в болницата.

К Р А Й