1.07.2008 г., 16:39

Поклонник на Донна "Любов"

946 0 3
2 мин за четене

ПОКЛОННИК НА ДОННА "ЛЮБОВ"
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно.
Защо съм тук?
Този житейски кръг се завърта с много безсмислени мечти.
Безумно ще го завъртя и аз - като тях - съществувалите до тук.
Бездъхна донна!
Блян, изпуснат нехайно от мъглите на уморените неуморими.
Да тръгвам ли?
Боли ме с болката на хиляди.
Кога ще прекося димящото поле, горяло кратко в страстите на огнения вихър с теб?
Студено ми е заради майсторски изваяния мрамор.
Студено ми е от дебелото наметало, с което ме изпрати.
Студено ми е, защото си мисля за теб, красавице!
Не, няма да спра!
Ще падна!
Не знам откъде и как си спомних за ХЛЯБА!
Виждам две силни ръце... - не, не искам да гледам. Ще продължа!
Земята насреща е кървава. Топлата кръв е далече в края.
Кръв, изстинала завинаги, прегръща стъпките ми.
Може би е за последно.
Може би ще стигна до там.
Сляп ли съм? Не, не съм, защото виждам отблясъците на хиляди брони и мечове.
Глух ли съм? Не не съм, защото чувам безпощадния им грохот.
Долавям безразборно мечтите на всеки, който е дръзнал заради теб, красавице, да завърти безумно колелото на живота си.
Сякаш мога да видя облика на всеки безумец в себе си.
Жаркият пламък на прясната кръв в подножието изгаря лицето ми.
Пристигам ли?
Ухание на цъфтящи билки се слива ритуално с ухание за край.
Топлата жар на кръвта в нозете ми изстива зад мен безвъзвратно.
Ще падна...
Откъде се вряза в жилите ми спомена за ВИНОТО? - Няма да падна...
Не искам да мисля за чаша, разделена с другите, искам да дойда до там.
Високо е, като теб, красавице, но ще дойда!
Студено ми е, защото ме желаеш!
Ще дойда, защото ме викаш!
Не мога да нося вече бронята си и меча си... ще ги хвърля при другите - да светят на следващия.
Защо следващият? Нима съм близо до чувството?
Ще дойда! Оставил съм всичко. Сега съм безпомощен и ще дойда, защото ме искаш.
Студено ми е, защото си мисля за теб, красавице.
Глух ли съм? Не, не съм, защото чувам любовната ти песен, която звучи погребално и тъжно студено, защото я пееш ти - с бездихание.
Ще дойда.
Тук на върха съм сам - с мъглите на уморените неуморими.
Къде си, красавице?... А, ето те, като блян изпуснат нехайно.
Тук съм!
Умирам, защото съм тук!
Защото дойдох!
Защото ти ме обичаш мъртъв, красавице, а аз мечтаех да ме обичаш!
Сега ти тържествуваш в моята кончина.
Още една венчавка за последно.
Още едно от хилядите “Край”.
Жарката ми кръв ще се слее с другата в ниското, да изгаря лицето на следващия и да изстива в нозете на безумния, който не иска да мисли за ХЛЯБА, не иска ВИНОТО да вреже сока си в жилите му, а иска да дойде при теб... бездъхна красавице, проклета завинаги.
Донна ”Смърт” - наричана от безумните Донна ”Любов”...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Давай! Да видим докъде ще стигнеш, непознати. Ти може би поради някакви причини точно тази си срещал често, но пътърси другата – Донна Живот се казва. Ако повярваш в нея, може и да я намериш.
  • Интересно написано... но не мога да определя дали е точно проза.. Иначе мисля, че трябва да подредиш другояче абзаците и въобще разказът ти. Като на всеки пишещ давам част от малкия си скромен опит - не използвай често "беше" и не прекалявай с повторенията.
  • Здравейте и от мен ! Онзи ден за първи път разгледах този сайт и ми ми допадна много! Вече успях да попрочета доста неща. Ето ви и нещо от мен и ако ви се хареса ще се постарая и аз да допринеса за добруването на този сайт. Мерси за вниманието !!!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...