ПОКЛОННИК НА ДОННА "ЛЮБОВ"
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно.
Защо съм тук?
Този житейски кръг се завърта с много безсмислени мечти.
Безумно ще го завъртя и аз - като тях - съществувалите до тук.
Бездъхна донна!
Блян, изпуснат нехайно от мъглите на уморените неуморими.
Да тръгвам ли?
Боли ме с болката на хиляди.
Кога ще прекося димящото поле, горяло кратко в страстите на огнения вихър с теб?
Студено ми е заради майсторски изваяния мрамор.
Студено ми е от дебелото наметало, с което ме изпрати.
Студено ми е, защото си мисля за теб, красавице!
Не, няма да спра!
Ще падна!
Не знам откъде и как си спомних за ХЛЯБА!
Виждам две силни ръце... - не, не искам да гледам. Ще продължа!
Земята насреща е кървава. Топлата кръв е далече в края.
Кръв, изстинала завинаги, прегръща стъпките ми.
Може би е за последно.
Може би ще стигна до там.
Сляп ли съм? Не, не съм, защото виждам отблясъците на хиляди брони и мечове.
Глух ли съм? Не не съм, защото чувам безпощадния им грохот.
Долавям безразборно мечтите на всеки, който е дръзнал заради теб, красавице, да завърти безумно колелото на живота си.
Сякаш мога да видя облика на всеки безумец в себе си.
Жаркият пламък на прясната кръв в подножието изгаря лицето ми.
Пристигам ли?
Ухание на цъфтящи билки се слива ритуално с ухание за край.
Топлата жар на кръвта в нозете ми изстива зад мен безвъзвратно.
Ще падна...
Откъде се вряза в жилите ми спомена за ВИНОТО? - Няма да падна...
Не искам да мисля за чаша, разделена с другите, искам да дойда до там.
Високо е, като теб, красавице, но ще дойда!
Студено ми е, защото ме желаеш!
Ще дойда, защото ме викаш!
Не мога да нося вече бронята си и меча си... ще ги хвърля при другите - да светят на следващия.
Защо следващият? Нима съм близо до чувството?
Ще дойда! Оставил съм всичко. Сега съм безпомощен и ще дойда, защото ме искаш.
Студено ми е, защото си мисля за теб, красавице.
Глух ли съм? Не, не съм, защото чувам любовната ти песен, която звучи погребално и тъжно студено, защото я пееш ти - с бездихание.
Ще дойда.
Тук на върха съм сам - с мъглите на уморените неуморими.
Къде си, красавице?... А, ето те, като блян изпуснат нехайно.
Тук съм!
Умирам, защото съм тук!
Защото дойдох!
Защото ти ме обичаш мъртъв, красавице, а аз мечтаех да ме обичаш!
Сега ти тържествуваш в моята кончина.
Още една венчавка за последно.
Още едно от хилядите “Край”.
Жарката ми кръв ще се слее с другата в ниското, да изгаря лицето на следващия и да изстива в нозете на безумния, който не иска да мисли за ХЛЯБА, не иска ВИНОТО да вреже сока си в жилите му, а иска да дойде при теб... бездъхна красавице, проклета завинаги.
Донна ”Смърт” - наричана от безумните Донна ”Любов”...
© Георги Колев Всички права запазени