pureblack
100 резултата
Когато един истински творец си тръгва, го прави тихо, кротко и необвиняващо никой.
Ачо си замина. От гняв и обич изнемогнал. Прости на всички и си тръгна с думите - "Не плачете, моля ви, за мен!"
Тази нощ в един часа отлетя Ангел Веселинов (purko59) - Светла му памет!
Ачо си замина. От гняв и обич изнемогнал. Прости на всички и си тръгна с думите - "Не плачете, моля ви, за мен!"
Тази нощ в един часа отлетя Ангел Веселинов (purko59) - Светла му памет!
725
2
Не вярвам, че всичко ще свърши просто така.
Не вярвам в предлаганата ми лесна награда.
Животът ми, уж протегнал щедра ръка,
безскрупулно граби, а лъже, че дава.
Не вярвам, че мракът може да угася мечти. ...
Не вярвам в предлаганата ми лесна награда.
Животът ми, уж протегнал щедра ръка,
безскрупулно граби, а лъже, че дава.
Не вярвам, че мракът може да угася мечти. ...
901
9
Разказах нашата история на ледения вятър.
А той намерил Слънцето, похвалил се и...
... се новородил - във южен!
А той намерил Слънцето, похвалил се и...
... се новородил - във южен!
797
2
938
4
Слушах внимателно партитурите на летния здрач- потни илюзии, копнеещи есен!
Няколко лениви мисли, търсещи покой на реализация.
Надпреварата е безсмислена игра. Винаги има първи сред пъргавите.
Родината е страна, която ражда. Флагът е следствие на жизненост.
Цветята обикновено са плод на трудолюбие и ...
Няколко лениви мисли, търсещи покой на реализация.
Надпреварата е безсмислена игра. Винаги има първи сред пъргавите.
Родината е страна, която ражда. Флагът е следствие на жизненост.
Цветята обикновено са плод на трудолюбие и ...
1116
11
Зимата се умори и си тръгна.
Няколко дръвчета се престрашиха да ми признаят, че вече не ги е страх и... цъфнаха.
Нощта направи комплимент на деня и се сви.
Ветровит беше потокът от мисли и... вечен. Зеленият поглед на пролетта спря сърцето ми - и нищо друго.
Небето нададе звезден писък. Нощ - и нищо ...
Няколко дръвчета се престрашиха да ми признаят, че вече не ги е страх и... цъфнаха.
Нощта направи комплимент на деня и се сви.
Ветровит беше потокът от мисли и... вечен. Зеленият поглед на пролетта спря сърцето ми - и нищо друго.
Небето нададе звезден писък. Нощ - и нищо ...
1078
6
Аромат на разкървавена малина.
Огън, подклаждан от сухи спомени.
Потресен съм от дрипите на мига, който настъпи.
Настоящето ми е неизсъхнало още.
Няма време! ...
Огън, подклаждан от сухи спомени.
Потресен съм от дрипите на мига, който настъпи.
Настоящето ми е неизсъхнало още.
Няма време! ...
1024
7
1278
11
Късно е.
Тихо е.
Неволно погледнах светещото нахалство
на телевизора.
Жена докосва роза. ...
Тихо е.
Неволно погледнах светещото нахалство
на телевизора.
Жена докосва роза. ...
829
8
955
5
1254
2
1637
6
Един угасващ понеделник
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай. ...
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай. ...
789
3
Ракията... три глътки за прощаване.
Добавен фас от няколко минути.
Вечерята - съвсем по нашенски -
невероятен боб и няколко салати.
Щурците пеят и не искат да ме слушат. ...
Добавен фас от няколко минути.
Вечерята - съвсем по нашенски -
невероятен боб и няколко салати.
Щурците пеят и не искат да ме слушат. ...
861
3
Господи, не издържам вече. Толкова е трудно, толкова мъка... и това безсилие.
Мъжът търкаляше бавно празната бутилка от алкохол.
За Бога, като корабокрушенец съм... толкова сам. Предавам се.
Стисна бутилката с ядно отчаяние и скъса цветния етикет. Смачка го. Разгъна го.
Писмо в бутилка! ...
Мъжът търкаляше бавно празната бутилка от алкохол.
За Бога, като корабокрушенец съм... толкова сам. Предавам се.
Стисна бутилката с ядно отчаяние и скъса цветния етикет. Смачка го. Разгъна го.
Писмо в бутилка! ...
1014
5
Часовник, който се върти обратно.
Виждал съм го в някакъв музей.
Кой ли го е сътворил?
Може би е бил отчаян.
Светогледът му дали е субективен? ...
Виждал съм го в някакъв музей.
Кой ли го е сътворил?
Може би е бил отчаян.
Светогледът му дали е субективен? ...
987
1
4
Oсем билки ще засуча,
охранени със Светлина.
В светлите усмивки ще се вслушам
и после сладко ще заспя...
А ако сънувам самодиви, ...
охранени със Светлина.
В светлите усмивки ще се вслушам
и после сладко ще заспя...
А ако сънувам самодиви, ...
977
7
Запалих цигара.
Изтърсих няколко дни в пепелника.
Презирам шума на фонтана,
защото е мръсен и има наглостта да твърди,
че... вали!!! ...
Изтърсих няколко дни в пепелника.
Презирам шума на фонтана,
защото е мръсен и има наглостта да твърди,
че... вали!!! ...
820
4
Луната разроши няколко облака - кротки.
Още се чуват вопли на славеи.
Щурците правят молебен - за дъжд.
След малко ще млъкнат...
Пристигат тъмно облечени облаци. ...
Още се чуват вопли на славеи.
Щурците правят молебен - за дъжд.
След малко ще млъкнат...
Пристигат тъмно облечени облаци. ...
965
14
Днес подрязвам лозата в душата си.
И ми се иска да съм безпощаден
към народените високомерия
в пролетното ми
очакване... ...
И ми се иска да съм безпощаден
към народените високомерия
в пролетното ми
очакване... ...
1763
15
Вече свикнах с истината.
Често всичко ми е безразлично.
Иска ми се някой ден съвсем безскрупулно
да ме излъжеш, че не ме обичаш!
Често всичко ми е безразлично.
Иска ми се някой ден съвсем безскрупулно
да ме излъжеш, че не ме обичаш!
827
8
Знам! - Каза ми, че трябва да съм лош.
Е, не успях!
Виновен ли съм, че сънувам, а не спя напразно?
Мечтите си подреждам нависоко,
за да съм много уморен, когато ги достигна. ...
Е, не успях!
Виновен ли съм, че сънувам, а не спя напразно?
Мечтите си подреждам нависоко,
за да съм много уморен, когато ги достигна. ...
811
7
Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...
986
4
- Разкажи ни пак оная история.
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история. ...
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история. ...
1020
3
Със стиснати зъби избутвам зениците,
да погледнат натам - където е...
"малко преди да започне безкрая".
Усмивка, застинала от хилядолетия с
прогнилите зъби на изпуснато време, ...
да погледнат натам - където е...
"малко преди да започне безкрая".
Усмивка, застинала от хилядолетия с
прогнилите зъби на изпуснато време, ...
818
2
След деветата планина, че и десетата, след всички езера, реки и враждебни царства - принцът, вече на края на силите си, пристигна в замъка, в който беше принцесата. Ни жив, ни умрял изкачи кулата и падна на колене пред спящата принцеса. Мигът преди целувката беше дълъг като индийски филм. С цялата с ...
1344
12
В къртичите тунели на отчаянието ми е нужен слепецът -
да ме изведе.
Имам очи - не виждам.
Той няма, но знае.
Орисан да е верен - без очите си... ...
да ме изведе.
Имам очи - не виждам.
Той няма, но знае.
Орисан да е верен - без очите си... ...
861
8
В опушеното кафене, очите ми сълзят - калейдоскопно.
Двайсетина души се побират в една сълза и... капват.
Телевизорът е лицемер - постоянно е в различен образ.
Двайсетината души още са там.
Харесва им да се разхождат в погледа ми. ...
Двайсетина души се побират в една сълза и... капват.
Телевизорът е лицемер - постоянно е в различен образ.
Двайсетината души още са там.
Харесва им да се разхождат в погледа ми. ...
914
8
Не мога да докосна мисловните копнежи на свещта.
Изгаря кислородът на безумието.
Разтечени силуети в свещник - светейки.
Обаче мога да ги угася... Просветление!
Гранича с небезкрая. ...
Изгаря кислородът на безумието.
Разтечени силуети в свещник - светейки.
Обаче мога да ги угася... Просветление!
Гранича с небезкрая. ...
793
8
В същото царство, по същото време - преди не знам си колко години, се случило нещо, за което все още се говори . Родил се дългоочаквания наследник на трона. Царят не бил на себе си от радост. Първо свикал всеобщ празник в царството. Поканил бедни и богати - от най-знатните до най-обикновените - дори ...
882
4
На разпит бях - морето ме разпитваше.
Скалите не спестяваха въпроси.
Всичко си казах - вълните почувстваха
вината ми и... ми простиха...
... а после... ...
Скалите не спестяваха въпроси.
Всичко си казах - вълните почувстваха
вината ми и... ми простиха...
... а после... ...
808
7
потърси ли във ъгълчето прашно...
където криеше по малко смисъл - ей така, за трудни дни...
преди последната прищявка на съдбата с омайни думи да те заблуди...
Раздухай пепелната си забрава... има смисъл...
където криеше по малко смисъл - ей така, за трудни дни...
преди последната прищявка на съдбата с омайни думи да те заблуди...
Раздухай пепелната си забрава... има смисъл...
658
6
Понякога оприличавам пейките на класни стаи, в които от време на време влизаме, без да сме включени в програмата, за да научим някой урок - ей-така-безвъзмездно.
Седнахме на случайната пейка с един приятел в обедната почивка. Говореше предимно той. Аз слушах малко разсеяно и разглеждах хората наокол ...
Седнахме на случайната пейка с един приятел в обедната почивка. Говореше предимно той. Аз слушах малко разсеяно и разглеждах хората наокол ...
872
7
Хората... заключват душите си с
триста катинара под юрганите, за
да дочакат края на света.
Ангел Веселинов
Нощта си пееше нещо. ...
триста катинара под юрганите, за
да дочакат края на света.
Ангел Веселинов
Нощта си пееше нещо. ...
1608
10
... ако не станете като децата...
Иисус Христос
А къде е просторът? - попита детето...
Защо светликът на простора се сви на топка
и е готов да се превърне в ураган от настръхнали мисли... ...
Иисус Христос
А къде е просторът? - попита детето...
Защо светликът на простора се сви на топка
и е готов да се превърне в ураган от настръхнали мисли... ...
759
7
Погледнах от балкона на самочувствието си.
Господи... колко е високо!
Страх ме е...
Ще сляза долу - при другите.
Реших да пропътувам зимата. ...
Господи... колко е високо!
Страх ме е...
Ще сляза долу - при другите.
Реших да пропътувам зимата. ...
664
7
Времето ме хвана под ръка
и ме заведе там, където си почива.
Там, където в капките роса -
можеш да надникнеш в смисъла.
Боровете мъдро премълчават ...
и ме заведе там, където си почива.
Там, където в капките роса -
можеш да надникнеш в смисъла.
Боровете мъдро премълчават ...
643
5
Само под тъжното дърво вали? -
Защо?
Ами дъждът вече спря.
А дърветата плачат ли?...
Защо?
Ами дъждът вече спря.
А дърветата плачат ли?...
642
7
Настроението ми се представи
костюмирано в цинични цветове.
- Да пием по кафе?
Очите му се взираха във опакото
на съзнанието ми. ...
костюмирано в цинични цветове.
- Да пием по кафе?
Очите му се взираха във опакото
на съзнанието ми. ...
1012
11
Веднъж един ъгъл се оплакал на транспортира, че не е добре и има висока температура. Транспортирът услужливо го измерил. Ъгълът се оказал прав - 90 градуса! При тази невесела новина, ъгълът се свил и градусите спаднали до 45. Оттогава обаче ъгълът, уви, има по-остър характер...
845
14
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
