Полуделият от четене
(Изповед)
Аз съм син на Моцарт и внук на Арамис от "Тримата мускетари". Което ще рече - правнук съм на Исус Христос, баща на Аллах, племенник на Буда. И брат на Еразъм Ротердамски, при когото изучавах в продължение на 13186 дни "Десет малки негърчета" от Агата Ктисти. Живея в черупка от охлюв. По три пъти на ден пътувам до луната, по седем пъти - обратно, а после отново се връщам. Не обичам да ходя на училище, тъй като Джек Лондон е пиел по четири литра уиски, обаче ходя, защото аз не мога да пия по четири литра уиски. А сега нека спомена нещо за моите родители: те са ми родители. Върху нас живее планетата Ер малък, чиято тазобедрена става живее в Чичо Томовата Колиба заедно с Чичо Едисон. Те май са влюбени. Във Вас. Отивам да спя, че след няколко месеца имам рожден ден.
Събудих се свеж и отпочинал. Тогава засънувах кошмар: облаци-нестинари ближеха каменна сол, а една сърна свиреше на гумичка от молив "HB". Много се изплаших, след което стреснато заспах.
Че Жан-Пол Сартр отказал Нобеловата награда, негова си работа. И как няма да я откаже, щом не му я е предложил Вито Корлеоне?! Борис Пастернак също не е летял в Космоса, нито пък има автограф от мен. Но за това не е виновен Разколников. Търсете вината "Дом Периньон" в търговската мрежа, с която селянинът от приказката залъгвал децата си: ужким хванал рибата в реката и не я бил купил с намерено злато... Тарикат!
Приятно си прекарах с вас, отвратително ми беше. Обаче работя всеотдайно върху първата си книга, двайсет и осмия ми исторически роман, носещ заглавието "История на света - преразказ от една енциклопедия на един мобилен оператор".
Тъй че - довиждане. По-скоро: до "свиждане"...
© Георги Чотров Всички права запазени