Помниш ли ме
Помниш ли ме?
Годината беше 2014, а аз току-що бях влязал в първия си сайт за лично творчество. Тогава още едва пишех на клавиатурата, защото както тогава, така и сега, извън тези места, нямам никъде друга регистрация.
Е, днес вече мога и снимки да качвам, примерно, но не на мен (или поне, не само) е посветено това мое нещо като писмо, нещо като спомен... нещо като нищо...
Помниш ли?
Там отнесох всички автори по брой прочити, коментари - абе по тия неща, по които си личат "лидерите" (тук се смея, но в началото ми бяха много важни, да, ще го призная, а днес... е, да кажем, че са ми други приоритетите).
Помниш ли ме?
Помниш ли как почти веднага ме атакува на лични с мазнословие, а аз ти отговарях максимално кратко, не заради друго, а просто едва пишех по тази клавиатура. Сега ми е смешно, но кратка творба ми отнемаше почти час, а съм имал и случаи по над половин ден да се боря с някоя...
Помниш ли, как ме ласкаеше дъъълго време, преди да попиташ по заобиколен начин, кой съм аз в действителност?...
Помниш ли, как ми прати списък с имената на творци, които са сред елита на съвременните пишещи и попита дали името ми не е някъде там?...
И Помниш ли, какво стана накрая, когато все пак те убедих, че съм само един прост строител...
Ако не Помниш, ще ти припомня отговора, защото той се жигоса, като дамга в моята памет...
"Усещам, че не сме от една кръвна група"
А после веднага ме блокира.
Но ако бях, примерно, професор по сексология:0)), дали щеше да го направиш?...
Нямам претенции да съм поет, но ми е интересно едно нещо - как стана така, че разбирайки, че съм никой, изведнъж спря да харесваш моите писаници. Та нали и Някой да бях, те пак щяха да бъдат същите...
Или греша?...
Помниш ли ме?
Но горепосоченото никога не ми е пречило да харесвам творчеството ти! Е, за човека зад него си имам основанията да съм много по-резервиран.
Само ми е малко смешно (понякога) с тези твои неща, как да ги кръстя?
Саморекламните ми звучи добре, това заглавие ще е!
Та малко са ми лъжливо-лустросани да си го кажа направо! Все висши добродетели си събрала, все право мериш, право целиш, все като икона се рисуваш...
Бива те и в тях, аплодисменти!
Помниш ли ме?
И, моля, не ме разблокирвай! Аз съм прост строител (все още), но отдавна разбрах, че бе права! Наистина не сме от една порода.
И това ме радва!
Помниш ли ме?...
02.07.2023.
___
Уточнение - темата на творбата няма нищо общо с настоящето. Да си го кажа.
Просто от години исках да го напиша и вчера просто "хванах" момента:0))
_____
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
