20.05.2012 г., 11:56

Понякога...

1.8K 3 3

Понякога искам просто да ми кажеш, че не искаш да си тръгна, че имаш нужда от мен, че ще ти липсвам...
Понякога искам просто да спреш да мислиш за това, какво ще направя, за плановете ми, за останалите...
Понякога искам да усетя ревност, която да ме накара да се влюбя още повече...
Понякога искам да бъдеш егоист, ако става дума за мен...
Понякога искам да видя, че ме искаш...
Понякога искам да ме обичаш...
Понякога искам "понякога" да не значеше "не винаги",
защото ако бях започнал да пиша, че понякога те обичам, щях да излъжа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Демирджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да. Все повече го разбирам. Ето този коментар трябваше да е вътре.
    Пак заповядай!
  • Е, значи нищо не си разбрал, не очаквам и да го разбереш!
    Ситуацията също ти е непонятна, но ще се опитам да обасня това, което разбрах от критиката ти.
    Винаги можеш да се влюбиш повече, а относно "ако бях започнал да пиша, че понякога те обичам, щях да излъжа", защото аз не я обичам понякога, а винаги!
    Егоист съм написъл, за да се разбира под смисъла на лице "егоист"(но ако е задължително да се постави в женски род ще го редактирам)
    Обичтта я давам, както се аргументирах по-нагоре и все пак благодаря за коментара!
  • Това, да му се не види, не успявам да го разбера.
    Първо казваш "да се влюбя повече", а после "ако бях започнал да пиша, че понякога те обичам, щях да излъжа".
    Защото "понякога искам да бъдеш егоист", но "бях започнал". Ако става дума за някаква гей-двойка, трябва да е ясно.
    И как така, ще искаш обич, но няма да даваш.
    Зле(и като изложение, не само като смисъл).

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...